Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Върви с Полина, милинка.

Олга затули очи, за да скрие сълзите си и тръгна след бавачката.

— Лайно такова — обърна се Вялов към Лев.

Лев сви юмруци. Ако Вялов му посегнеше, той щеше да отвърне. Вялов имаше телосложението на бик, но беше с двадесет години по-стар. Лев беше по-висок, а и в петербургските бедняшки квартали се беше научил да се бие. Нямаше да се остави.

Вялов разбра какво мисли.

— Няма да се бия с теб — рече той. — Става дума за нещо повече.

Лев искаше да го попита „Какво тогава ще правиш“, обаче затвори уста.

Вялов погледна Марга.

— Трябваше да те ударя по-силно.

Марга взе чантата си, отвори я, пъхна ръка вътре и не я извади.

— Ако се приближиш и на един косъм към мене, Господ да ми е на помощ, ще те прострелям в търбуха, шопар такъв. Селяндур.

Лев не можеше да не се възхити на куража й. Малцина смееха да заплашват Йосиф Вялов.

Лицето на Вялов потъмня от гняв, но той се извърна от Марга и заговори на Лев.

— Знаеш ли какво ще направиш?

Какво се задаваше, по дяволите?

Лев нищо не каза.

— Ще постъпиш в проклетата армия — продължи Вялов.

Лев изстина.

— Не може да говориш сериозно.

— Кога за последен път си ме чул да говоря несериозно?

— Няма да ида в армията. Как можеш да ме принудиш?

— Или се пишеш доброволец, или ще те призоват.

Марга избухна:

— Не можеш да го направиш!

— Може, може — отчаяно рече Лев. — Той може да уреди всичко в този град.

— И знаеш ли какво? — продължи Вялов. — Може и да си ми зет, обаче се надявам Господ да те убие.

В края на юни Чък и Дорис Диксън устроиха градинско увеселение. Гас отиде заедно с родителите си. Всички мъже бяха в костюми, обаче дамите бяха в летни тоалети и екстравагантни шапки и множеството изглеждаше колоритно. Имаше сандвичи и бира, лимонада и сладкиши. Един клоун раздаваше сладки, а учител по къси панталонки организираше за децата забавни състезания — надбягване с чували, надбягване с яйце и лъжица, надбягване на три крака.

Дорис отново искаше да говори с Гас за войната.

— Носят се слухове за метеж във френската армия — каза тя.

Гас знаеше, че истината е по-лоша от слуховете — имаше бунтове в петдесет и четири френски дивизии, а двадесет хиляди души бяха дезертирали.

— Предполагам, че по тази причина промениха тактиката си от настъпление към отбрана — неутрално отговори той.

— Явно френските офицери се отнасят зле с хората си. — Дорис се наслаждаваше на лошите новини за войната, понеже те само потвърждаваха съпротивата й срещу войната. — А офанзивата Нивел се оказа катастрофа.

— Пристигането на американските войници ще ги оживи.

Първите американски войски вече бяха на корабите, готови да отплават за Франция.

— Но засега сме пратили само символичен брой хора. Надявам се това да означава, че ролята ни в сраженията ще бъде малка.

— Не, не е така. Ние трябва да рекрутираме, обучим и въоръжим поне един милион души. Не можем да го направим веднага. Но догодина ще почнем да ги пращаме със стотици хиляди.

Дорис вдигна поглед над рамото на Гас и възкликна:

— Божичко, ето го и един от нашите новобранци.

Гас се обърна и съзря семейство Вялови — Йосиф и Лена заедно с Олга, Лев и едно момиченце. Лев носеше униформа. Изглеждаше елегантно, но хубавото му лице бе помръкнало.

Гас изпита неудобство, но баща му — известна личност и сенатор — сърдечно се здрависа с Йосиф и му каза нещо, което го разсмя. Майка му говореше любезно с Лена и гукаше на бебето. Гас схвана, че родителите му са очаквали срещата и са решили да се държат, сякаш са забравили някогашния му годеж с Олга.

Той пресрещна погледа й и кимна учтиво. Тя се изчерви.

Лев бе нагъл както винаги.

— Е, Гас, президентът доволен ли е, че уреди стачката?

Останалите чуха въпроса и притихнаха, за да разберат отговора на Гас.

— Доволен е, че ти беше разумен — тактично отговори Гас. — Виждам, че си постъпил в армията.

— Записах се доброволец — каза Лев. — Минавам през обучението за офицери.

— Как го намираш?

Внезапно Гас усети, че двамата с Лев имат публика. Наоколо стояха Вялови, Дюърови и Диксънови. От развалянето на годежа никой не бе виждал тях двамата заедно на публично място. Всички бяха любопитни.

— Ще свикна с армията — каза Лев. — Ами ти?

— Какво аз?

— Ще се запишеш ли доброволец? Все пак, ти и твоят президент ни вкарахте във войната.

Гас не каза нищо, но се засрами. Лев беше прав.