Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— По военновременните закони има — отговори Гас.

— Така казваш ти — скептично подхвърли Вялов.

— Можете да ни съдите — рече Гас. — Мислите ли, че в тази страна има съдия, който ще ви подкрепи — и така ще подкрепи враговете ни? — Облегна се в стола си и загледа събеседниците си с надменност, която не изпитваше. Всичко това щеше ли да свърши работа? Щяха ли да му повярват? Или щяха да разберат блъфа му, да му се изсмеят и да си тръгнат?

Настана продължително мълчание. Лицето на Хол беше безизразно. Вялов мислеше. Лев изглеждаше зле.

Най-сетне Вялов попита Хол:

— Готови ли сте да приемете петдесет цента?

— Да — просто отвърна Хол.

Вялов се обърна към Гас.

— Тогава и ние приемаме.

— Благодаря ви, господа — отговори Гас и затвори папката, като се мъчеше да успокои треперенето на ръцете си. — Ще предам на президента.

Съботният ден беше слънчев и топъл. Лев каза на Олга, че имат нужда от него във фабриката, и отиде у Марга. Тя живееше в малка стая в Лавджой. Двамата се прегърнаха, но когато Лев започна да разкопчава блузата й, Марга каза:

— Хайде да отидем в парка Хумболд.

— Предпочитам да се чукаме.

— После. Заведи ме в парка, а когато се върнем, ще ти покажа нещо специално. Нещо, което не сме правили досега.

Гърлото на Лев пресъхна.

— Защо трябва да чакам?

— Такъв прекрасен ден е.

— А ако ни видят?

— Ще има един милион човека.

— Дори и така…

— Може би се страхуваш от тъста си?

— Не, по дяволите. Слушай, аз съм баща на внучката му. Какво може да ми направи? Да ме застреля ли?

— Нека си сменя роклята.

— Ще чакам в колата. Ако те гледам как се събличаш, може и да загубя контрол.

Имаше нов триместен Кадилак купе, не беше най-хубавата кола в града, но беше добро начало. Седна зад волана и запали цигара. Разбира се, страхуваше се от Вялов. Ала цял живот рискуваше. В крайна сметка, той не беше Григорий. „Засега всичко се нарежда добре за мен“, рече си той, „седя си в моята кола, имам син летен костюм и ще заведа едно хубаво момиче в парка, животът е хубав.“

Преди да довърши цигарата, Марга излезе от сградата и се настани в колата до него. Носеше дръзка рокля без ръкави и косата й беше навита над ушите по последната мода.

Лев кара до парка Хумболд, в Ийст сайд. Седнаха на една дървена пейка, наслаждаваха се на слънцето и гледаха как децата си играят в езерото. Лев не спираше да докосва голите ръце на Марга. Допадаха му завистливите погледи на другите мъже. „Това е най-хубавото момиче в целия парк“, помисли той, „и е с мене. Какво ще кажете за това?“

— Съжалявам за устната ти — каза Лев. Долната устна на Марга, където Вялов я беше ударил, беше подута. Изглеждаше доста съблазнително.

— Не си виновен. Тъстът ти е свиня.

— Самата истина.

— От Хот Спот веднага ми предложиха работа. Ще започна щом съм в състояние да пея.

— Как си?

Марга опита да попее: „Прокарвам пръсти през косите си, играя пасианс, докато чакам моя милионер.“

Предпазливо докосна устната си.

— Още боли.

Лев се приведе към нея.

— Нека те целуна да ти мине.

Тя вдигна лице и той я целуна нежно, почти без да я докосва.

— Можеш и малко повечко.

Той се усмихна.

— Добре. А сега как е?

Отново я целуна и този път докосна вътрешната страна на устните й с връхчето на езика си.

— И така е добре — отговори тя след минута и се разсмя.

— В такъв случай… — Този път вкара езика си в устата й. Тя откликна с желание, както винаги, и езиците им се срещнаха. После Марга прокара ръка зад тила му и го погали по врата. Лев чу как някой казва „Отвратително“. Чудеше се дали минувачите забелязват възбудата му.

Усмихна се на Марга и рече:

— Възмущаваме гражданите.

Вдигна поглед да провери дали някой гледа и срещна очите на съпругата си Олга.

Тя се взираше потресена в него, а устните й оформяха беззвучно „О“.

Зад нея стоеше баща й, в костюм с жилетка и със сламена шапка. Носеше Дейзи. Дъщеричката на Лев беше с бяло боне, което да пази лицето й от слънцето. Бавачката Полина беше зад тях.

— Лев! Какво… Коя е тази? — попита Олга.

Лев смяташе, че ако Вялов го няма, би могъл да се измъкне дори и от тази ситуация. Той се изправи.

— Олга… Не знам какво да кажа.

— Нищо не казвай, по дяволите — намеси се строго Вялов.

Олга заплака.

Вялов подаде Дейзи на бавачката.

— Занеси внучката ми в колата веднага.

— Да, господине.

Вялов стисна ръката на Олга и я отмести.