Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Отгоре забеляза, че атмосферата на улицата се е променила. Хората бяха по-пияни и на всяка пресечка имаше по един-двама изпаднали в несвяст по входовете. С удивление видя, че по алеите мъжете и жените вече правят доста повече от това да се целуват. Всички бяха въоръжени — явно тълпата беше нападнала и други арсенали, може би и оръжейни фабрики. На всяко кръстовище имаше катастрофирали коли, като на места бяха дошли линейки и лекарите се грижеха за пострадалите. Децата също бяха навън, като момченцата определено си прекарваха славно — крадяха храна, пушеха цигари и играеха в изоставените автомобили.

Григорий забеляза как един магазин за кожени палта бива разграбен с професионална ефективност и съгледа Трофим, стар авер на Лев, да изнася палта от магазина и да ги товари на ръчна количка. Друг от приятелите на Лев, подкупният полицай Фьодор го наглеждаше. Фьодор сега беше навлечен със селски кожух, за да скрие униформата си. Престъпниците виждаха в революцията нова възможност.

Скоро войниците свалиха Григорий на земята. Вече се здрачаваше и на няколко места по улицата пламнаха огньове. Хората се насъбраха около тях, пиеха и пееха.

Григорий отвратено видя как десетинагодишно момченце отмъква пистолета на един изпаднал в несвяст войник. Оръжието беше дългоцевен Лугер Р08 , каквито носеха немските артилеристи. Войникът навярно го беше взел от някой военнопленник. Момчето държеше пистолета с две ръце и ухилено го насочваше към падналия войник. Докато Григорий се приближи да отнеме оръжието, детето натисна спусъка и куршумът удари гърдите на пияния войник. Момчето изпищя, но в ужаса си продължи да натиска спусъка и да стреля. От отката ръцете му се вдигнаха и то продължи да сее куршуми. Уцели една старица и още един войник, преди осемте куршума да свършат. После изпусна пистолета.

Преди Григорий да успее да реагира на този ужас, чу вик и се обърна. На прага на затворена шапкарница се сношаваха мъж и жена. Жената беше опряла гръб в стената, полите й бяха вдигнати до кръста, бедрата й разтворени, а обутите й в ботуши крака — здраво запънати на земята. Мъжът, облечен в ефрейторска униформа, стоеше с присвити колене между бедрата й, панталоните му бяха разкопчани и той напираше. Войниците от взвода на Григорий стояха наоколо и ги насърчаваха с викове.

Мъжът явно свършваше. Отдръпна се припряно, извърна се и се закопча, а жената спусна полите си. Един войник на име Игор се обади:

— Я чакай. Мой ред е!

Вдигна дрехата на жената и се видяха белите й бедра.

Останалите пак се развикаха одобрително.

— Не! — отвърна жената и опита да го отблъсне. Беше пияна, но не и безпомощна.

Игор беше дребен и жилав, изненадващо силен. Той притисна жената до стената и сграбчи китките й.

— Хайде, с какво един войник е по-лош от друг.

Жената се бореше, обаче двама други войници я заловиха и я задържаха.

Първият й партньор се намеси.

— Ей, оставете я.

— Ти мина по реда си. Сега съм аз — заяви Игор и се разкопча.

Григорий беше отвратен.

— Престанете! — извика той.

Игор го изгледа нагло.

— Да не би да ми нареждаш като офицер, Григорий Сергеевич?

— Не като офицер, като човек! Стига, Игор, виждаш, че не те иска. Има достатъчно други жени.

— Аз искам тази — отвърна Игор и се огледа. — Всички я искаме, нали така, момчета?

Григорий пристъпи напред и застана с ръце на хълбоците.

— Вие мъже ли сте или псета? — кресна той. — Жената каза не!

Той обгърна раменете на Игор и продължи. — Кажи ми нещо, другарю. Има ли къде наоколо да пийне човек?

Игор се ухили, войниците завикаха, а жената се измъкна.

— Виждам хотелче отсреща — каза Григорий. — Да питаме ли съдържателя дали случайно не му се намира водка?

Мъжете одобриха и всички влязоха в хотела.

Във фоайето уплашеният собственик предлагаше безплатна бира. Григорий прецени, че човекът е разумен. Войниците пиеха бирата по-дълго, отколкото водката, и вероятността да почнат да буйстват беше по-малка.

Прие една чаша и отпи. Въодушевлението му беше изчезнало. Имаше чувството, че е бил пиян и е изтрезнял. Случката с жената го отврати, а малкото момче с автоматичния пистолет беше страховито. Революцията не беше просто да отхвърлиш оковите. Опасно беше да се въоръжава народът. Да се позволява на войниците да отнемат автомобилите на буржоазията се оказа почти смъртоносно. Дори привидно безопасната свобода да целуваш когото ти харесва след няколко часа беше довела войниците от взвода на Григорий до опит за изнасилване.