Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Чу ново вдишване, последвано от продължително издишване и след малко смачкан фас полетя по стълбата, отскочи от стената и падна в краката му. Последваха звуци като от човек, който се намества в тясно пространство. После Григорий чу мърморене. Стрелецът тихо нареждаше:

— Свине… революционери… чифути смрадливи… въшливи пачаври… тъпанари.

Настройваше се за нова стрелба.

Успееше ли Григорий да го спре сега, щеше да спаси поне един живот.

Качи се още едно стъпало.

— Говеда… славяни… крадци и разбойници — продължаваше да мърмори стрелецът. Гласът беше смътно познат и Григорий се питаше срещал ли е полицая и по-рано.

Направи още една стъпка и видя нозете му, обути в лъснати нови полицейски черни ботуши. Малки нозе: стрелецът беше дребосък. Застанал беше на коляно — най-стабилната позиция за стрелба. Григорий вече виждаше, че се е разположил в една от куличките, за да може да стреля в три посоки.

„Още една стъпка“, рече си Григорий, „и мога да го убия.“

Пристъпи, но от напрежение се препъна. Олюля се, падна и изтърва пистолета. Той издрънча на каменното стъпало.

Стрелецът се уплаши, изруга на висок глас и се извърна.

Григорий с удивление го позна — беше Иля Козлов, партньорът на Пински.

Пресегна се да вземе изпуснатия си пистолет, но не можа. Револверът започна да пада стъпало по стъпало, болезнено бавно, и накрая Григорий вече не можеше да го стигне.

Козлов се поизвърна, но му беше трудно от клекнало положение.

Григорий си възвърна равновесието и се качи още едно стъпало.

Козлов опита да извърти пушката. Тя беше стандартният Мосин-Наган , но с оптически мерник. Беше доста над метър дори без щик и Козлов не можеше да я завърти бързо. Григорий светкавично се приближи и дулото на пушката опря в лявото му рамо. Козлов безсмислено натисна спусъка и куршумът рикошира от извитата вътрешна стена на стълбището.

После Козлов скокна на крака изненадващо пъргаво. Имаше дребна глава и подло лице и с част от ума си Григорий разбра че е станал снайперист, за да си отмъсти на всички големи момчета — и момичета — които са го дразнели.

Григорий сграбчи пушката и двамата почнаха да се борят за нея лице в лице в тясната куличка, току до прозорчето. Григорий чу развълнувани викове и предположи, че хората на улицата ги виждат.

Той беше по-едър и по-силен и знаеше, че ще спечели пушката. Козлов също знаеше това и пусна оръжието. Григорий залитна назад. Полицаят мигновено измъкна късата си дървена палка и го халоса по главата. Григорий видя звезди. Замаяно забеляза как Козлов отново замахва. Вдигна пушката и бухалката се удари в дулото. Преди полицаят да успее да замахне отново, Григорий пусна пушката, грабна го за реверите на шинела и го вдигна.

Козлов беше мършав и лек. Григорий го подържа във въздуха за малко. После с всички сили го хвърли през прозореца.

Козлов сякаш летеше надолу много бавно. Слънцето отблясна от зелените ширити на униформата му, докато той се премяташе над парапета на покрива. В тишината отекна дълъг писък на неподправен ужас. После Козлов падна на земята с тупване, което се чу чак в камбанарията, и писъкът внезапно секна.

Тишината трая само миг и после се надигна приветствен рев.

Григорий осъзна, че хората поздравяват него. Виждаха полицейската униформа на земята и армейската униформа горе в куличката и разбираха какво се е случило. Григорий виждаше как излизат от входовете и иззад ъглите и застават на улицата, гледат нагоре към него, викат и го поздравяват. Той беше герой.

От това му стана неудобно. Докато участва във войната, уби няколко души и вече не се гнусеше, ала му беше трудно да се радва на нечия смърт, ако и Козлов да си заслужаваше да умре.

Остана горе още малко, докато хората продължаваха да го приветстват. Чувстваше се неловко. После влезе в кулата и заслиза по витата стълба.

Пътем си прибра пистолета и пушката. Влезе в църквата и видя, че отец Михаил боязливо го чака. Григорий насочи револвера към него.

— Трябва да те застрелям. Стрелецът, когото пусна на покрива, уби двама мои приятели и поне още трима човека. Ти си сатана и убиец, задето му позволи да го стори.

Свещеникът остана без думи от потрес, че го наричат сатана. Ала Григорий не можа да се насили да убие невъоръжен цивилен, затова само изсумтя отвратено и излезе.

Войниците от неговия взвод го очакваха и нададоха възторжен рев, когато той се появи. Не можа да им попречи да го понесат на раменете си.