Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Тази стълба води ли до покрива?

— Аз съм отец Михаил. Не може да внасяш оръжие в Божия дом.

— На покрива има стрелец.

— Той е полицейски служител!

— Ти знаеш за него? — Григорий зяпна свещеника невярващо. — Той убива хора!

Свещеникът не отговори.

Григорий хукна по стълбата.

Някъде отгоре идеше студен вятър. Явно отец Михаил беше на страната на полицията. Имаше ли начин да предупреди снайпериста? Не. Можеше само да изтича на улицата и да му махне, което навярно щеше да доведе до смъртта му.

След като се изкачва дълго в почти пълна тъмнина, Григорий се натъкна на друга врата. Когато очите му се изравниха с долната й част и Григорий представляваше съвсем малка мишена, той леко открехна вратата с лявата ръка, а в дясната държеше пушката. През процепа нахлу ярка слънчева светлина. Григорий отвори широко.

Не видя никого.

Заслони очи от слънцето и се огледа през тесния правоъгълник на вратата. Намираше се в камбанарията. Вратата гледаше на юг. Невски проспект беше от северната страна на църквата. Стрелецът беше от другата страна, освен ако не се беше върнал, за да хване Григорий.

Той предпазливо се качи едно стъпало, после още едно и подаде глава навън.

Нищо не се случи.

Той излезе от вратата.

Под краката му покривът леко се накланяше към улук, който вървеше край декоративния парапет. Имаше разположени дъски, за да могат работниците да се придвижват, без да се хлъзгат по плочите. Зад гърба му се издигаше самата камбанария.

С пушка в ръка той тръгна да обиколи кулата.

На първия завой се озова с лице на запад и видя Невски проспект. В ярката светлина съзря Александровската градина и Адмиралтейството в далечния край. По-насам улицата беше пълна с народ, обаче в близост до църквата нямаше никого. Сигурно снайперистът още работеше.

Григорий се заслуша, но не чу изстрели.

Запромъква се по-нататък и надникна зад следващия ъгъл. Сега виждаше край цялата дължина на северната стена. Беше уверен, че ще види стрелеца да лежи по корем и да се прицелва между пречките на парапета, ала тук нямаше никого. Оттатък парапета Григорий видя широката улица и хората, които се свиваха във входовете и надзъртаха зад ъглите, очаквайки да видят какво ще стане.

След миг снайперската пушка стреля. Вик откъм улицата подсказа на Григорий, че стрелецът е успял.

Изстрелът дойде някъде над главата му.

Той вдигна поглед. Камбанарията имаше прозорчета без стъкла, а в ъглите — открити кулички. Стрелецът беше някъде там и стреляше през един от многото удобни отвори. За щастие, Григорий беше останал плътно до стената, където снайперистът не можеше да го види.

Върна се вътре. В тясното пространство на стълбището пушката му беше голяма и неудобна. Остави я и извади един от пистолетите. По теглото му прецени, че е празен. Изруга, понеже Наган М1895 се зареждаше бавно. Извади от джоба на куртката си кутия патрони и един по един вкара седем в барабана, през неудобния отвор. После запъна петлето.

Остави пушката и тихо тръгна нагоре по витата стълба. Крачеше равно и не искаше да се товари, за да не се чува дишането му. Държеше пистолета в дясната ръка, насочен към стълбите.

След това долови дим.

Стрелецът пушеше цигара. Но острият мирис на тютюна се разнасяше надалеч и Григорий не можеше да прецени къде е стрелецът.

Напред и нагоре зърна отразена светлина. Прокрадна се още малко, готов да стреля. Светлината идеше от едно от прозорчетата. Стрелецът не беше тук.

Григорий продължи да се изкачва и пак видя светлината. Тютюневата миризма се засили. Дали си въобразяваше, или наистина чувстваше присъствието на стрелеца съвсем близо, току зад следващата извивка на стълбата? И ако беше истина, можеше ли и полицаят да го усети?

Чу как стрелецът остро поема дъх. Така се сепна, че едва не натисна спусъка. После разбра, че така шумно се вдишва цигареният дим. След миг чу по-мекия и доволен звук на издишването.

Григорий се поколеба. Не знаеше нито накъде гледа снайперистът, нито накъде е насочена пушката му. Искаше отново да чуе изстрел, за да е сигурен, че вниманието на стрелеца е приковано навън.

Ала изчакването означаваше още една смърт, още един Яков или Варя, паднали окървавени на студения паваж. От друга страда ако Григорий се провалеше сега, колко още щеше да погуби стрелецът днес?

Григорий си наложи да е търпелив. Беше като на бойното поле. Там човек не се втурва да спасява ранения си другар и при това да излага живота си на опасност. Рисковете се поемат само при напълно основателни причини.