Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Това не можеше да продължава.

Трябваше да има ред. Григорий, разбира се, не искаше да се връщат старите привички. Царят им донесе опашки за хляб, жестока полиция и босоноги войници. Но трябваше да има свобода без хаос.

Григорий смутолеви, че му се пикае, и се измъкна от хората си. Тръгна обратно по Невски проспект. Народът беше спечелил днешната битка. Царската полиция и армейските офицери бяха победени. Ала ако това водеше единствено до оргия на насилие, нямаше да мине много и народът щеше шумно да поиска връщането на стария режим.

Кой управляваше? Думата отхвърли указа на царя и отказа да се разпусне, както вчера Керенски каза на Григорий. Парламентът беше повече или по-малко безсилен, но поне символизираше демокрацията. Григорий реши да иде до Таврическия дворец и да види какво става там.

Тръгна на север до реката, после на изток към Таврическите градини. Докато стигне, падна нощ. На класическата фасада на двореца имаше десетки прозорци и всички светеха. Няколко хиляди човека имаха същото хрумване като Григорий, затова широкият преден двор беше пълен с разхождащи се войници и работници.

Мъж с мегафон съобщаваше нещо, повтаряше го отново и отново. Григорий си проправи път по-напред, за да чуе.

— Групата на работниците от Комитета по военната промишленост е била освободена от затвора „Кръстовете“.

Григорий не знаеше кои са тези хора, но името им звучеше добре.

— Заедно с още другари те организираха временен изпълнителен комитет на Съюза на работническите депутати.

Идеята се хареса на Григорий. Съветът се състоеше от избрани представители. През 1905 година в Петербург имаше съвет. По онова време Григорий беше само на шестнадесет, но знаеше, че съветът е избран от фабричните работници и организира стачки. Водачът му беше обаятелният Лев Троцки, който оттогава се намираше в изгнание.

— Всичко това ще бъде официално обявено в извънредно издание на вестник Известия . Изпълнителният комитет е създал комисия по снабдяването с храни, която да се погрижи за изхранването на работниците и войниците. Освен това създаде и военна комисия в защита на революцията.

Не се каза нищо за Думата. Тълпата ликуваше, обаче Григорий се питаше дали войниците ще приемат заповедите на тази самоназначена военна комисия. И къде беше демокрацията във всичко това?

Краят на обявлението отговори на въпроса му.

— Комитетът се обръща към работниците и войниците да изберат представители в съвета възможно най-бързо и да ги изпратят тук, в двореца, за участие в новото революционно правителство!

Ето това искаше да чуе Григорий. Новото революционно правителство — съвет на работниците и войниците. Сега щеше да настане промяна без безредици. Изпълнен с въодушевление, Григорий излезе от двора и тръгна към казармата. Войниците все някога щяха да се върнат да поспят. Той нямаше търпение да им съобщи новината.

После за пръв път щяха да проведат избори.

Следващата сутрин Първи картечен полк се събра на плаца, за да излъчи своя представител в Петроградския съвет. Исак предложи старшина Григорий Пешков.

Избраха го без опозиция.

Григорий беше доволен. Той познаваше живота и на войниците, и на работниците и щеше да донесе тръпчивия мирис на истинския живот в коридорите на властта. Никога нямаше да забрави корените си и да сложи цилиндър. Щеше да се погрижи вълненията да доведат до нещо по-добро, а не до изблици на насилие. Сега наистина имаше възможност да направи живота по-добър за Катерина и за Владимир.

Бодро прекоси Литейния мост, този път сам, и се отправи към Таврическия дворец. Първостепенната му задача трябваше да е хлябът. Катерина, Владимир и останалите два милиона и половина столичани трябваше да се хранят. И сега, след като беше поел отговорността — поне в собствените си представи — Григорий започна да се бои. Селските стопани и мелничарите в провинцията трябваше незабавно да пратят повече брашно на петроградските хлебопекарни, ала те нямаше да го сторят, докато не им се плати. Как съветът щеше да подсигури достатъчно пари? Григорий почна да се пита дали свалянето на правителството не е било по-лесната част.

Таврическият дворец се състоеше от дълга централна част и две крила. Григорий установи, че заседават и Думата, и съветът. Съвсем подходящо, Думата — старият парламент на средната класа — се помещаваше в дясното крило, а съветът в лявото. Но кой управляваше? Никой не знаеше. „Това трябва първо да се реши“, нетърпеливо си рече Григорий, преди да се заемат със същинските проблеми.