Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Избираеми комитети, които да издават заповедите вместо офицерите! — провикна се някой.

— Повече никакви „Ваше благородие“ и „Ваше сиятелство“. Ще ги наричаме полковници и генерали — додаде друг.

— Без отдаване на чест! — викна трети.

Григорий не знаеше какво да прави. Всички имаха предложения. Не можеше дори да ги чуе, какво остава да ги запомни.

Председателят му се притече на помощ.

— Нека всички, които имат предложения, да съставят група с другаря Соколов. — Григорий знаеше, че Николай Соколов е ляв депутат. „Добре“, каза си той, „трябва ни човек, който да запише нашите предложения юридически правилно.“ Председателят продължи. — Когато гласувате исканията си, донесете ги за одобрение от съвета.

— Точно така.

Григорий бързо слезе от трибуната. Соколов седеше на масичка по-настрани в залата. Григорий, Константин и още десетина депутати отидоха при него.

— И така — започна Соколов. — Към кого се обръщаме?

Григорий отново се смути. Искаше му се да каже „Към света“. Но един войник се намеси.

— Към Петроградския гарнизон.

— И към всички войници от гвардията, пехотата и артилерията — допълни друг.

— И от флота.

— Отлично — отговори Соколов и записа. — За незабавно и точно изпълнение, предполагам?

— Да.

— И до петроградските работници, за сведение?

Григорий вече губеше търпение.

— Да, да. Сега. Кой предложи избираеми комитети?

— Аз — отговори войник с посивял мустак. Седеше на крайчеца на масата точно пред Соколов. Като че правеше диктовка, той рече — Всички войски трябва да съставят комитети от избрани представители.

Соколов пишейки, продължи:

— Във всички роти, батальони, полкове…

— Складове, батареи, ескадрони, бойни кораби…

Сивият мустак каза:

— Онези, които още не са избрали депутати, трябва да изберат.

— Именно — отвърна нетърпеливо Григорий. — Сега. Оръжията от всички видове, в това число и бронираните коли, са под контрола на батальонните и ротните комитети, а не на офицерите.

Няколко войници се съгласиха.

— Много добре — рече Соколов.

Григорий продължи:

— Всяка военна единица е подчинена на Съвета на работническите и войнишките депутати и на неговите комитети.

За пръв път Соколов вдигна поглед.

— Това означава, че съветът контролира армията.

— Да. Заповедите на военната комисия на Думата следва да се изпълняват, единствено когато не противоречат на решенията на съвета.

Соколов продължи да гледа Григорий.

— Така Думата е безсилна, както винаги. По-рано беше подчинена на прищевките на царя. Сега всяко решение ще изисква одобрението на съвета.

— Точно така — отговори Григорий.

— Следователно съветът е върховната власт.

— Запишете го.

Соколов записа.

— На офицерите се забранява да се отнасят грубо с другите чинове — каза някой.

— Добре — отвърна Соколов.

— И не бива да ни говорят на ти, все едно сме добитък или малки деца.

Григорий помисли, че тези клаузи са несъществени.

— Документът има нужда от заглавие — каза той.

— Какво предлагате? — попита Соколов.

— Какви са заглавията на предходните заповеди на съвета?

— Няма предходни заповеди — отговори Соколов.

— Това е то. Наречете го „Заповед номер едно“.

Григорий изпитваше огромно задоволство от това, че прокара първия си законодателен акт като избран представител. През следващите два дни имаше още няколко и текущата работа на революционното правителство го погълна дълбоко. Ала не спираше да мисли за Катерина и Владимир и в четвъртък вечерта най-сетне получи възможност да се измъкне да ги види.

Докато крачеше към югозападните покрайнини сърцето му беше изпълнено с мрачни предчувствия. Катерина беше обещала да страни от неприятностите, но петроградските жени бяха убедени, че революцията е толкова тяхна, колкото и на мъжете. Все пак започна на Международния ден на жените. Това не беше нещо Ново. Майката на Григорий загина в провалената революция през 1905 година. Ако Катерина беше решила да вземе Владимир и да иде в центъра на града, за да види какво става, нямаше да е единствената майка. А мнозина невинни загинаха — застреляни от полицията, стъпкани от тълпата, прегазени от пияни войници в крадени коли или застигнати от заблудени куршуми. Когато влезе в старата къща, със страх зачака да го посрещне някоя от другите наемателки, която с мрачно лице и сълзи на очи да му каже „Случи се нещо ужасно“.