Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Михаил се удиви още повече. „Последното, което му трябва, е възможността да избира“, рече си Григорий; „това само влошава нещата.“ Великият княз каза:

— Ще имате ли нещо против да разменя няколко думи с Родзянко насаме? Не, не си тръгвайте, ние ще се оттеглим в друга стая.

Когато нерешителният престолонаследник и дебелият председател излязоха, останалите заговориха тихо. Никой не се обърна към Григорий. Той беше единственият представител на работническата класа тук и долавяше, че другите малко се боят от него и основателно подозират, че джобовете на униформата му на старшина са пълни с оръжия и муниции.

Родзянко се върна.

— Той ме попита дали сме в състояние да гарантираме личната му безопасност, ако стане цар — каза председателят. Григорий беше отвратен, но не и изненадан, че великият княз е по-загрижен за себе си, отколкото за страната. — Отговорих му, че не сме в състояние.

— И? — попита Керенски.

— Ще се върне при нас след малко.

След известно време, което изглеждаше безкрайно дълго, великият княз Михаил се върна. Всички млъкнаха. Доста дълго никой не продумваше. Най-сетне Михаил рече:

— Реших да не приема короната.

Сърцето на Григорий сякаш спря. „Осем дни“, помисли той. „Преди осем дни жените от Виборг прекосиха Литейния мост. Днес управлението на Романовата династия свърши.“

„Няма да имам покой, докато Русия не стане република“ беше казала майката на Григорий в деня, когато умря. „Вече можеш да почиваш в мир, майко“, рече си Григорий.

Керенски стискаше ръката на великия княз и казваше нещо помпозно, но Григорий не слушаше.

„Направихме го“, мислеше той. „Направихме революция. Свалихме царя.“

В Берлин Ото фон Улрих отвори голяма бутилка шампанско Перие Жуе от 1892 година.

Фон Улрихови бяха поканили семейство фон дер Хелбард на обяд. Конрад, бащата на Моника, беше граф, а майка й — графиня. Графиня Ева фон дер Хелбард беше внушителна жена със сива коса в сложна фризура. Преди обед тя задържа Валтер и му съобщи, че Моника е завършена цигуларка и е била на първо място в училище по всички предмети. С крайчеца на окото си Валтер забеляза как баща му говори с Моника и предположи, че и тя получава доклад за училищното му образование.

Дразнеше се от постоянството, с което родителите му се мъчеха да му натрапят Моника. А обстоятелството, че той самият беше силно привлечен от нея, само влошаваше нещата. Моника беше и умна, и красива. Косите й винаги бяха грижливо фризирани, но Валтер не можеше да се въздържи да си представи как вечер тя ги разпуска и тръсва глава, за да освободи къдриците. Напоследък установяваше, че от време на време му е трудно да си представи Мод.

Сега Ото вдигна чашата си.

— Сбогом на царя! — рече той.

— Изненадан съм от теб, татко — раздразнително отговори Валтер. — Наистина ли празнуваш свалянето на един законен монарх от тълпа фабрични работници и метежни войници?

Лицето на Ото пламна. Грета, сестрата на Валтер, утешително потупа ръката на баща им.

— Не обръщай внимание, тате. Валтер приказва така, за да те дразни.

— Запознах се с цар Николай, докато работех в нашето посолство в Петербург — каза Конрад.

— И какво беше мнението Ви за него, господине? — попита Валтер.

Моника отговори вместо баща си. Усмихна се съзаклятнически на Валтер и рече:

— Тате казваше, че ако е бил роден с друго положение в обществото, царят е можел с известно усърдие да стане компетентен пощальон.

— Това е трагедията на наследствената монархия — обърна се Валтер към баща си. — Но ти сигурно не одобряваш демокрацията в Русия.

— Демокрация ли? — иронично отвърна Ото. — Ще видим. Знаем само, че новият премиер е либерален аристократ.

— Смяташ ли, че княз Лвов ще опита да сключи мир с нас? — попита Моника Валтер.

Това беше най-важният въпрос.

— Надявам се — отговори Валтер, докато се мъчеше да не зяпа гърдите на Моника. — Ако всички наши войски от източния фронт могат да се прехвърлят във Франция, ще победим Съюзниците.

Моника вдигна чашата си и погледна Валтер в очите над ръба й.

— Тогава да пием за това — рече тя.

В един студен влажен окоп в североизточна Франция взводът на Били пиеше джин.

Бутилката беше предоставена от Робин Мортимър, разжалвания офицер.

— Пазех си го — рече той.

— Е, направо ме нокаутира с перце — отвърна Били, използвайки един от изразите на Милдред. Мортимър беше начумерен тип и никога не се беше чуло и видяло да е черпил някого.