Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Мортимър наля джин в канчетата им.

— Хайде, за проклетата революция — каза той и всички отпиха. После подадоха канчетата за допълване.

Били беше въодушевен още преди да пийне джина. Русите доказаха, че все още е възможно властта на тираните да бъде отхвърлена.

Войниците пееха „Червено знаме“, когато граф Фицхърбърт докуцука зад насипа, газейки в калта. Вече беше полковник и беше по-надменен от всякога.

— Тишина, войници! — провикна се той.

Пеенето постепенно стихна.

— Празнуваме свалянето на руския цар! — обясни Били.

Фиц ядно отвърна:

— Той беше законен владетел и онези, които го свалиха, са престъпници. Без повече песни.

Презрението на Били към Фиц се засили още малко.

— Царят беше тиранин, който изби хиляди свои поданици и днес всички цивилизовани хора ликуват.

Фиц го огледа по-отблизо. Вече не носеше превръзка, но левият му клепач си остана отпуснат.

— Сержант Уилямс. Трябваше и сам да се досетя. Познавам те. Познавам и семейството ти.

„И още как“, рече си Били.

— Сестра ти агитира за мир.

— Вашата сестра също — отвърна Били и Робин Мортимър се разсмя неудържимо, после внезапно млъкна.

Фиц се обърна към Били.

— Още една дума на неподчинение и отиваш на съд.

— Виноват, господин полковник — отговори Били.

— Сега всички се успокойте. И никакви песни.

— Да живее революцията — тихо каза Били.

Фиц се престори, че не чува.

В Лондон княгиня Беа извика:

— Не!

— Помъчи се да запазиш спокойствие — рече Мод, която току-що й бе съобщила новината.

— Не могат! — викаше Беа. — Не могат да накарат обичния ни цар да абдикира! Той е баща на народа!

— Може би така е най-добре…

— Не ти вярвам! Това е злостна лъжа!

Вратата се отвори и Граут надникна с тревожно изражение.

Беа грабна една японска ваза със сухи цветя и я захвърли в другия край на стаята. Тя се удари в стената и се пръсна.

Мод потупваше Беа по рамото и нареждаше:

— Спокойно, спокойно.

Не знаеше какво друго да прави. На нея самата й беше приятно, че царят е свален, но в същото време съчувстваше на Беа, за която цял един начин на живот беше разрушен.

Граут шавна с пръст и една уплашена прислужничка влезе в стаята. Икономът посочи счупената ваза и жената почна да събира парчетата.

Съдовете за чая бяха сервирани — чаши, чинийки, чайници, канички с мляко и сметана, захарници. Беа със замах помете всичко на пода.

— Революционерите ще избият всички!

Икономът коленичи и почна да чисти.

— Не се вълнувай — каза Мод.

Беа заплака.

— Горката царица! И децата! Какво ще стане с тях?

— Може би трябва да полегнеш за малко — рече Мод. — Ела, ще те заведа в стаята ти.

Тя улови Беа за лакътя и княгинята се остави да я отведе.

— Това е краят на всичко — хлипаше Беа.

— Нищо, нищо. Може би е едно ново начало.

Етел и Бърни бяха в Абъроуен. За тях това беше нещо като меден месец. Етел с удоволствие показваше на Бърни местата от своето детство: входа на мината, параклиса, училището. Дори го разходи из Тай Гуин — Фиц и Беа не бяха тук — макар че не го заведе в апартамента Гардения .

Бяха отседнали у семейство Грифитс, които отново предложиха на Етел стаята на Томи, и така не се наложи да притесняват дядо. Седяха в кухнята на госпожа Грифитс, когато мъжът й Лен, атеист и социалист революционер, нахълта с вестник в ръка.

— Царят е абдикирал! — съобщи той.

Всички завикаха и заръкопляскаха. Цяла седмица научаваха за вълненията в Петроград и Етел се питаше как ще свърши всичко.

— Кой е поел властта? — попита Бърни.

— Временно правителство начело с княз Лвов — отговори Лен.

— Не е голяма победа за социализма значи — рече Бърни.

— Не е.

— Горе главата, момчета, нещата стават едно по едно! — намеси се Етел. — Да идем в Двете корони да го отпразнуваме. Ще оставя Лойд у госпожа Понти за малко.

Жените си сложиха шапките и всички отидоха в кръчмата. Само за час заведението се препълни. Етел с изумление видя, че идват и родителите й. Госпожа Грифитс също ги забеляза и попита:

— Какво правят те тук, по дяволите?

След няколко минути таткото на Етел стъпи на един стол и призова за тишина.

— Знам, че някои от вас са изненадани да ме видят тук, обаче специалните случаи изискват специални действия. — Той показа една халба. — Не съм изменил на навиците си, но стопанинът беше така добър да ми предложи чаша чешмяна вода. — Всички се разсмяха. — Тук съм, за да споделя с моите съседи победата в Русия. — Вдигна чашата. — Наздраве за революцията!