Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Григорий се върна в казармата. Скоро удари звънецът за гасене на светлините. Като старшина Григорий имаше привилегията да спи в покрита с перде ниша в дъното на спалнята на взвода. Чуваше как мъжете тихо разговарят.

— Няма да стрелям по жени — рече някой.

— Нито пък аз — отвърна му друг.

— Ако не стреляте — намеси се трети — някоя офицерска гад ще ви застреля за неподчинение!

— Ще се целя встрани.

— Може да забележат.

— Само трябва да насочиш пушката малко над главите на хората. Никой няма да знае какво правиш.

— Така ще постъпя.

— И аз.

— И аз.

„Ще видим“, каза си Григорий, докато се унасяше в сън. В тъмното лесно се изричаха смели думи. А денем можеше да е по-различно.

В понеделник взводът на Григорий беше пратен наблизо, по Самсониевски проспект до Литейни мост и получи заповед да пречи на демонстрантите да прекосят реката и да влязат в центъра на града. Мостът беше построен преди четиристотин години и лежеше на яки каменни подпори, които стояха в замръзналата река като заседнали ледоразбивачи.

Задачата беше като в петък, обаче заповедите бяха други. Поручик Кирилов осведоми Григорий. Напоследък поручикът говореше все едно непрестанно е в лошо настроение, а може и наистина да беше: на офицерите навярно не им се нравеше да ги изправят срещу съотечествениците им, също като на войниците.

— Никакви демонстранти няма да преминават реката нито по моста, нито по леда, разбрано? Стреляйте по онези, които нарушават заповедта.

Григорий потисна презрението си.

— Тъй вярно, Ваше благородие! — отривисто рече той.

Кирилов повтори заповедите и изчезна. Григорий си каза, че поручикът е уплашен. Несъмнено се боеше да не го държат отговорен за онова, което предстоеше да се случи, независимо дали заповедите се спазеха или нарушаха.

Григорий нямаше намерение да се подчини. Щеше да позволи на водачите на марша да го въвлекат в спор, докато последователите им минат по леда, също като в петък.

Рано сутринта обаче към взвода се присъедини един полицейски отряд. Григорий с ужас забеляза, че начело на полицаите е старият му враг Михаил Пински. Пински явно не страдаше от недостига на хляб — облото му лице беше по-тлъсто от всякога, а полицейската униформа му беше тясна в кръста. Носеше високоговорител. Мишоликият му партньор Козлов не се мяркаше наоколо.

— Познавам те — рече Пински на Григорий. — Работеше в завода на Путилов.

— Докато не направи така, че да ме вземат в армията.

— Брат ти е убиец, обаче се измъкна в Америка.

— Така казваш ти.

— Днес никой няма да премине реката тук.

— Ще видим.

— Очаквам пълно съдействие от твоите хора, ясно?

— Не те ли е страх? — попита Григорий.

— От тълпата? Не говори глупости.

— Не, имам предвид от бъдещето. Представи си, че революционерите постигнат своето. Как мислиш ще постъпят с теб? Ти цял живот тормозиш слабите, биеш хората, преследваш жените и взимаш подкупи. Не се ли боиш от деня за разплата?

Пински размаха показалеца на облечената си в ръкавица ръка по посока на Григорий.

— Ще те докладвам като подривен елемент — каза той и си тръгна.

Григорий сви рамене. Вече не беше толкова лесно за полицията да арестува когото си поиска. Исак и останалите можеха да се разбунтуват, ако арестуват Григорий, и офицерите знаеха това.

Денят започна спокойно, но Григорий забеляза малко работници по улиците. Много фабрики бяха затворени, понеже не можеха да набавят гориво за парните машини и за пещите. Други предприятия стачкуваха — работниците искаха още пари, за да плащат повишените цени на всичко или отопление за ледените цехове, или обезопасяване на опасните машини. Явно никой нямаше да работи днес. Но слънцето грееше бодро и хората не възнамеряваха да стоят у дома. И действително по-късно сутринта Григорий видя как по Самсониевски проспект се задава голяма тълпа мъже и жени в опърпаните дрехи на фабрични работници.

Григорий разполагаше с тридесет войника и двама ефрейтора. Беше ги разположил в четири редици по осем през пътя и така затваряше достъпа до моста. Хората на Пински бяха приблизително толкова, половината пешаци и половината на коне. Пински ги нареди отстрани на пътя.

Григорий току поглеждаше с тревога приближаващите демонстранти. Не можеше да предвиди какво ще се случи. Той самият можеше да предотврати кръвопролитието като окаже само символична съпротива и после пусне гражданите да преминат. Ала не знаеше какво ще прави Пински.