Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Всъщност резултатът е добър за германците, понеже сега разполагат с румънския нефт.

— Именно. Една стъпка напред, една назад, както преди. Кога ще се научим? — попита Мод.

— Назначаването на Лойд Джордж за премиер не е окуражаващо — каза Гас.

— А, тук може и да грешите.

— Наистина ли? Той съгради цялата си политическа репутация върху това, че е по-агресивен от всички останали. Трудно ще му е тогава да сключи мир.

— Не бъдете толкова сигурен. Лойд Джордж е непредвидим. Може напълно да се обърне. Това ще изненада само хората, които са били дотолкова наивни, че да го смятат за искрен.

— Е, това е обнадеждаващо.

— Както и да е. Ще ми се да имахме жена министър-председател.

Гас не мислеше, че е възможно това някога да стане, но не го каза.

— Има нещо друго, за което искам да Ви попитам — каза Мод и спря.

Гас се обърна с лице към нея. Навярно от картините беше станал по-чувствителен — установи, че я наблюдава с възхищение. Отбеляза острите линии на носа и брадичката й, скулите й, дългата шия. Ъгловатите й черти се смекчаваха от плътните устни и големите зелени очи.

— Каквото пожелаете.

— Какво Ви каза Валтер?

Мислите на Гас се върнаха към изненадващия разговор в бара на берлинския хотел Адлон .

— Каза, че се налага да ме посвети в една тайна. После обаче не ми каза каква е тайната.

— Помислил е, че сам можете да се досетите.

— Предположих, че е влюбен във Вас. А от реакцията Ви, когато получихте писмото му, мога да съдя, че чувствата му са споделени. — Гас се усмихна. — Той е щастлив човек, ако ми е позволено да го кажа.

Мод кимна и той забеляза по лицето й нещо като облекчение. Осъзна, че тайната е по-голяма; затова тя искаше да разбере колко знае той. Гас се питаше какво още крият. Може би бяха сгодени.

Продължиха да се разхождат. „Разбирам защо те обича“, мислеше Гас. „Аз самият бих могъл да се влюбя в теб от пръв поглед.“ Мод отново го изненада.

— Били ли сте някога влюбен, господин Дюър? — попита внезапно тя.

Въпросът беше нетактичен, но Гас отговори.

— Да. Два пъти.

— Но вече не сте.

Гас изпита потребност да й се довери.

— В годината, когато избухна войната, имах нещастието да се влюбя в омъжена жена.

— Тя обичаше ли Ви?

— Да.

— Какво стана?

— Помолих я да напусне съпруга си заради мен. Дълбоко нередно от моя страна, знам. Сигурно сте шокирана. Но тя се оказа по-добра от мен и отхвърли неморалното ми предложение.

— Не се шокирам толкова лесно. А втория път?

— Миналата година се сгодих за една персона в родния ми град Бъфало. Тя обаче се омъжи за друг.

— О, толкова съжалявам. Може би не трябваше да Ви питам. Извиках болезнени спомени.

— Изключително болезнени.

— Простете ми, но ще Ви кажа, че от това се чувствам по-добре. Защото знаете колко мъка може да донесе любовта.

— Да, знам.

— Но в крайна сметка ще има мир и моята мъка скоро ще свърши.

— Много се надявам, лейди Мод — отговори Гас.

Етел с дни се измъчваше от предложението на Фиц. Докато мръзнеше в задния двор на дома си и въртеше ръчката на пресата за пране, тя си представяше хубавата къща в Челси и Лойд, който тича из градината под погледа на грижовната бавачка. „Ще ти дам всичко, което поискаш,“ каза Фиц и Етел знаеше, че е вярно. Той би прехвърлил къщата на нейно име. Би я завел в Швейцария и в Южна Франция. Ако тя си наумеше да приеме, би могла да го накара да й отпусне годишна издръжка, за да разполага с доход до края на живота си, дори и ако му омръзне — макар да знаеше също, че може да се постарае никога да не му омръзва.

Строго си каза, че това е срамно и отвратително. Щеше да се превърне в жена, на която се плаща за секс, а какво друго означава думата „проститутка“? Никога нямаше да може да покани родителите си в своето скривалище в Челси — те начаса биха разбрали какво става.

А дали я беше грижа за това? Навярно не, обаче имаше и друго. Етел искаше от живота нещо повече от удобство. Като държанка на милионер тя надали би могла да продължи работата си в полза на жените от работническата класа. Това би сложило край на нейния политически живот. Би загубила връзка с Бърни и Милдред. Би било неловко дори да се среща с Мод.

Ала коя беше тя, та да иска толкова много от живота? Тя беше Етел Уилямс, родена в миньорска къщица! Как можеше да се отвръща високомерно от обещания лек живот? „Би трябвало да имаш голям късмет“, каза си тя, използвайки един от изразите на Бърни.