Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Фиц беше заинтригуван.

— Какво?

— Лойд Джордж е единственият човек, който може да се съгласи на мирни преговори, без кръвожадните вестници на Нортклиф да го разпнат.

— Така е — отговори разтревожено Фиц. — Ако друг го стори, заглавията по вестниците ще крещят „Уволнете Аскуит — или Балфур, или Бонар Лоу — и доведете Лойд Джордж!“ Но ако нападнат Лойд Джордж, не остава друг.

— Значи може би има надежда за мир.

Фиц допусна известна свадливост в тона си.

— Защо не се надяваш повече на победа, отколкото на мир?

— Защото така се озовахме в тази каша — не му остана длъжна тя. — Какво ще ми покажеш?

— Това.

Фиц вдигна резето на една портичка и я отвори. Двамата влязоха в двора на самостоятелна двуетажна къща. „Градината е обрасла и всичко има нужда от пребоядисване“, помисли Етел. „Обаче това е една очарователна средно голяма къща, където може да живее успял музикант или известен актьор.“ Фиц извади от джоба си ключ и отвори вратата. Двамата пристъпиха вътре и той затвори и целуна Етел.

Тя се предаде. Отдавна не я бяха целували и се чувстваше като прежаднял пътник в пустинята. Погали дългата му шия и притисна гърди в него. Усещаше, че и той е отчаян като нея. Преди да загуби контрол, го отблъсна.

— Спри — каза Етел, останала без дъх. — Спри.

— Защо?

— Последния път, когато го направихме, се озовах пред проклетия ти адвокат — Етел се отдръпна. — Не съм вече толкова невинна.

— Този път ще е различно — отговори Фиц задъхано. — Бях глупак, че те изпуснах. Сега разбирам това. Аз също бях млад.

Етел надникна в стаите, за да се успокои. Бяха пълни със старомодни мебели.

— Чия е тази къща?

— Твоя — рече Фиц. — Ако я искаш.

Тя го зяпна. Какво искаше да каже?

— Може да живееш тук с детето — обясни той. — Дълги години това беше домът на една възрастна жена, която някога беше икономка на баща ми. Тя почина преди няколко месеца. Можеш да обзаведеш къщата наново, да купиш нови мебели.

— Да живея тук? Като каква?

Фиц не можеше да се насили да го изрече.

— Като твоя държанка?

— Можеш да вземеш бавачка и няколко прислужници, и градинар. Дори автомобил с шофьор, ако това ти харесва.

Единственото, което й харесваше, беше самият Фиц.

Той разбра погрешно замисления й поглед.

— Малка ли е къщата? Може би предпочиташ Кенсингтън? Искащ ли лакей и иконом? Ще ти дам всичко, което поискаш, не разбираш ли? Животът ми без теб е празен.

Етел виждаше, че той е искрен. Поне сега, когато беше възбуден и незадоволен. Тя знаеше от горчив опит колко бързо може да се промени.

Проблемът беше, че и тя го желае също толкова много.

Фиц навярно разбра това, понеже отново я прегърна. Етел повдигна лице за целувка. „Искам още“, рече си.

Отново се измъкна от прегръдките му, докато още можеше да се владее.

— Е? — попита той.

Етел не можеше да вземе разумно решение, докато той я целуваше.

— Трябва да остана сама — каза тя. Насили се да се раздели с него, преди да е станало твърде късно. — Отивам си у дома — продължи тя. Отвори вратата. — Нужно ми е време да помисля.

На стълбите се поколеба.

— Мисли колкото искаш — каза Фиц. — Ще те чакам.

Етел затвори вратата и побягна.

Гас Дюър беше в Националната галерия на площад „Трафалгар“ и стоеше пред Автопортрет на шестдесет и три години на Рембранд. До него застана една жена, която каза:

— Изключително грозен мъж.

Гас се обърна и с изненада видя Мод Фицхърбърт.

— Аз или Рембранд? — попита той и Мод се разсмя.

Тръгнаха заедно из галерията.

— Колко приятно съвпадение — рече Гас. — Да Ви срещна тук.

— Всъщност, аз Ви забелязах и Ви последвах в галерията — отговори Мод. После сниши глас. — Исках да Ви попитам защо германците още не са направили предложението за мир, за което ми казахте, че предстои.

Гас не знаеше отговора.

— Може да са променили мнението си — отвърна той мрачно. — И там, както тук, има мирна фракция и военна фракция. Може би последните са надделели и са успели да променят намеренията на кайзера.

— Те със сигурност разбират, че сраженията вече не носят нищо! — раздразнено каза Мод. — Четохте ли във вестниците тази сутрин, че немците са взели Букурещ?

Гас кимна. Румънците бяха обявили война през август и за известно време Великобритания се надяваше новият й съюзник да съумее да нанесе мощен удар. Но през септември Германия отвърна на Румъния и вече румънската столица падна.