Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Но го имаше и Лойд. Детето щеше да получи гувернантка, а после Фиц щеше да плати за образованието му в скъпо училище. Щеше да порасне сред елита и да води привилегирован живот. Имаше ли Етел правото да го лишава от това?

Не се беше доближила ни най-малко до отговора, когато разлисти вестниците в кабинета, който деляха с Мод, и узна за още едно драматично предложение. На дванадесети декември германският канцлер Теобалд фон Бетман-Холвег предложил на Съюзниците преговори за мир.

Етел ликуваше. Мир! Наистина ли беше възможно? И Били можеше да се върне у дома?

Френският премиер веднага обрисува нотата на канцлера като измамен ход, а руският външен министър разобличи немските „лъжливи предложения“, обаче Етел беше убедена, че най-голямо значение ще има британската реакция.

Лойд Джордж не правеше никакви публични изявления с извинението, че страда от болно гърло. През декември половината лондончани имаха кашлица и простуда, та Етел подозираше, че Лойд Джордж просто иска време да помисли. Прие това за добър знак. Незабавният отговор щеше да е отказ; всичко останало даваше надежди. „Поне обмисля възможността за мир“, оптимистично си рече Етел.

Междувременно президентът Уилсън добави и тежестта на Америка на везните, на страната на мира. Той предложи като предварителна стъпка към мирните преговори всички воюващи страни да заявят своите цели — онова, което се опитваха да постигнат чрез войната.

— Това ги постави в неловко положение — каза същата вечер Бърни Лекуит. — Те са забравили защо започнаха войната. Сега воюват, само защото искат да победят.

Етел си спомни думите на госпожа Дай Коняря за стачката — „Мъжете са си такива. Щом започнат борбата, ги е грижа единствено за победата. Не се отказват, каквото и да им струва“. Питаше се как ли би реагирала една жена министър-председател на предложението за мир.

Но през следващите няколко дни разбра, че Бърни е прав. Предложението на президента Уилсън беше посрещнато със странно мълчание. Нито една страна не бързаше да отговори. Това разгневи Етел още повече. Как можеха да продължават, щом дори не знаеха защо воюват?

В края на седмицата Бърни устрои сбирка за обсъждане на германската нота. В деня на сбирката Етел се събуди и видя брат си до леглото. Облечен беше в униформа.

— Били! — извика тя. — Жив си!

— И имам една седмица отпуск. Измъквай се от леглото, мързеланке.

Етел скокна, облече пеньоар върху нощницата и го прегърна.

— О, Били, така се радвам да те видя. — После забеляза нашивките на ръкава му. — Вече си сержант, така ли?

— Аха.

— Как влезе у дома?

— Милдред ми отвори. Всъщност, тук съм от снощи.

— Къде спа?

— Горе — отвърна Били срамежливо.

— Късметлия — рече Етел с усмивка.

— Наистина я харесвам, Ет.

— И аз. Милдред е чисто злато. Ще се ожениш ли за нея?

— Да. Ако преживея войната.

— Не те ли притеснява разликата във възрастта?

— Тя е на двадесет и три. Не е твърде стара, на трийсет или нещо такова.

— А децата?

Били сви рамене.

— Сладки са, но дори да не бяха, щях да ги търпя заради нея.

— Наистина я обичаш.

— Не е трудно.

— Тя започна малък бизнес, сигурно си видял всички шапки в стаята й.

— Да. И вървял добре, според нея.

— Много добре. Тя работи здраво. Томи с теб ли е?

Дойде с кораба заедно с мен, но вече се качи на влака за Абъроуен.

Лойд се събуди, видя непознатия в стаята и се разплака. Етел го взе на ръце и го успокои.

— Ела в кухнята — каза тя на Били. — Ще направя закуска.

Били седна и се зачете във вестника, докато тя правеше каша. След миг промърмори:

— Мътните да го вземат.

— Какво?

— Гледам, че проклетият Фицхърбърт си отваря голямата уста. — Той хвърли поглед към Лойд, сякаш детето можеше да се обиди от презрителните приказки на Били за баща му.

Етел надзърна над рамото му. Прочете:

„Не ни изоставяйте сега!“

Ранен граф говори

Трогателна реч бе произнесена вчера в Камарата на лордовете срещу настоящото предложение на немския канцлер за мирни преговори. Говори граф Фицхърбърт, майор от Уелските стрелци, който е в Лондон и се възстановява от раните, получени в битката при Сома.

Лорд Фицхърбърт каза, че мирните преговори с германците ще са предателство спрямо всички, дали живота си във войната. „Вярваме, че печелим и можем да постигнем пълна победа, при положение че сега не ни предадете,“ каза той.