Кен Фоллетт - Крахът на титаните

С униформа, превръзка на едното око и патерица, графът бе запомняща се фигура в залата. Бе изслушан в пълна тишина, речта му бе приета с бурни овации.

Следваше още от същото. Етел беше потресена. Речта беше сантиментално празнословна, но щеше да свърши работа. Фиц обикновено не носеше превръзка на окото — явно я беше сложил за по-голямо въздействие. Речта му щеше да настрои мнозина срещу мирните планове.

Закуси с Били, после облече Лойд, приготви се и излезе с детето. Били щеше да прекара деня с Милдред, но обеща да присъства на сбирката вечерта.

Когато влезе в редакцията на Войнишка съпруга , Етел видя, че всички вестници са отразили речта на Фиц. В няколко даже беше водещата новина. Вестниците застъпваха различни мнения, но бяха единодушни, че речта е нанесла силен удар.

— Как може човек да е против самото обсъждане на мира? — обърна се тя към Мод.

— Можеш сама да го попиташ — отвърна Мод. — Поканих го на сбирката довечера и той прие.

Етел беше изумена.

— Ще го посрещнат топло!

— Определено се надявам.

Двете прекараха деня в работа по специалното издание на вестника. Водещото заглавие на първа страница щеше да е „Опасността от мир е малка“. Мод харесваше иронията, докато Етел я намираше прекалено тънка. По-късно следобед тя взе Лойд от бавачката, отведе го у дома, нахрани го и го сложи да спи. Остави го на грижите на Милдред, която не ходеше по политически събрания.

Когато Етел пристигна в параклиса „Голгота“, залата вече се пълнеше и скоро остана място само за правостоящи. Сред публиката имаше множество униформени войници и моряци. Бърни председателстваше сбирката. Той започна с реч, която макар и кратка, се оказа доволно скучна — не беше добър оратор. После покани първия лектор, философ от Оксфордския университет.

Етел знаеше доводите в полза на мира по-добре от философа и затова докато той говореше, тя разглеждаше двамата си ухажори на подиума. Фиц беше продукт на вековно богатство и култура. Както винаги, беше добре облечен, косата му беше хубаво подстригана, ръцете — бели, а ноктите чисти. Бърни произхождаше от едно преследвано номадско племе, което беше оцеляло, понеже беше по-умно от гонителите си. Носеше единствения си костюм, тежкия тъмносив шевиот. Етел никога не го беше виждала облечен другоядче — когато беше топло, Бърни просто събличаше сакото.

Публиката слушаше мълчаливо. Лейбъристкото движение не беше единно относно мира. Рамзи МакДоналд, който се изказа против войната в Парламента на трети август 1914 година, беше подал оставка от поста председател на Лейбъристката партия два дни по-късно, когато Великобритания се намеси. Оттогава депутатите лейбъристи подкрепяха участието на страната във войната, както правеха и повечето им гласоподаватели. Но по правило лейбъристите бяха сред най-скептичните представители на работническата класа и съществуваше едно силно малцинство в подкрепа на мира.

Фиц започна речта си с думи за гордите традиции на Великобритания. „От стотици години“, каза той, „Великобритания подкрепя равновесието на силите в Европа и по принцип заема страната на по-слабите държави, за да не се стигне до господстващо положение на една сила.“

— Германският канцлер не каза нищо за условията на мира, но всяко обсъждане ще трябва да започне от статуквото — продължи Фиц — Ако се сключи мир сега, това означава, че Франция ще бъде унижена и част от територията й ще бъда заграбена, а Белгия ще се превърне в сателит. Германия ще господства над континента само заради военната си мощ. Не можем да допуснем това да се случи. Трябва да се борим за победа.

Когато обсъждането започна, Бърни каза:

— Граф Фицхърбърт е тук изцяло в лично качество, не като офицер от армията, и ми даде честната си дума, че военнослужещите сред публиката няма да бъдат наказани за изявленията си. Всъщност, ние не бихме поканили графа на събранието при никакво друго положение.

После зададе първия въпрос. Както обикновено, въпросът беше добър.

— Ако Франция бъде унижена и загуби територии, то според Вашия анализ, лорд Фицхърбърт, това ще дестабилизира Европа.

Фиц кимна.

— Но ако Германия бъде унижена и загуби Елзас и Лотарингия — което несъмнено ще стане — то това ще стабилизира Европа.

Етел видя, че Фиц за малко се стъписа. Не очакваше тук, в Ийст енд, да се натъкне на такива умни опоненти. Като интелект той не можеше да се мери с Бърни. На Етел малко й дожаля за него.