Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Обядът свърши и всички се заловиха с приготовления. Фиц отиде в будоара на жена си. Сивокосата прислужница Нина помагаше на Беа да свали роклята от обяда. Беа промърмори нещо на руски и Нина й отговори. Това раздразни Фиц — сякаш преднамерено го изключваха от разговора. Той се обади на руски с надеждата двете да помислят, че е разбрал всичко, и нареди на прислужницата:

— Оставете ни насаме, моля.

Нина се поклони и излезе.

— Не съм виждал Бой днес — рече Фиц. Беше излязъл рано сутринта. — Трябва да ида в детската стая, преди да го изведат на разходка.

— Няма да излиза — притеснено отговори Беа. — Малко кашля.

— Трябва му свеж въздух — намръщи се Фиц.

За негова изненада, Беа внезапно се просълзи.

— Страхувам се за него. И ти, и Андрей излагате живота си на опасност във войната. Може би ще ми остане само Бой.

Андрей, братът на Беа, беше женен, но нямаше деца. Ако Андрей и Фиц загинеха, семейството на Беа щеше да се състои само от Бой. Затова тя беше прекалено грижовна.

— Въпреки това не искам той да става мамино синче.

— Не знам този израз — нацупи се Беа.

— Мисля, че разбираш какво имам предвид.

Беа свали фустата си. Тялото и беше станало по-пищно. Фиц я наблюдаваше как развързва чорапите си. Представи си как хапе меката плът от вътрешната страна на бедрата й.

Тя улови погледа му.

— Уморена съм. Трябва да поспя един час.

— Бих могъл да ти правя компания.

— Смятах, че ще ходиш при бедняците със сестра си.

— Не съм длъжен.

— Настина имам нужда от почивка.

Фиц стана и тръгна да излиза. После размисли. Чувстваше се ядосан и отхвърлен.

— Мина доста време, откакто за последен път ме прие в леглото си.

— Не съм броила дните.

— Аз обаче броя. И не са дни, а седмици.

— Съжалявам. Толкова се тревожа за всичко. — Тя като че отново беше готова да заплаче.

Фиц знаеше, че тя се страхува за брат си и съчувстваше на безпомощните й тревоги, обаче милиони жени преживяваха същите терзания. А и благородниците бяха длъжни да понасят всичко стоически.

— Чух, че си започнала да ходиш на службите в руското посолство, докато аз се намирах във Франция.

В Лондон нямаше руска православна църква, обаче в посолството имаше параклис.

— Кой ти каза?

— Няма значение кой ми е казал. — Всъщност го знаеше от леля Хърм. — Преди да се оженим, те помолих да преминеш към Англиканската църква и ти го направи.

Беа не смееше да го погледне в очите.

— Не мислех, че ще ми навреди, ако посетя една или две служби — тихо отговори тя. — Толкова съжалявам, че те ядосах.

Фиц се отнасяше с подозрение към чуждестранните духовници.

— Свещеникът там казва ли ти, че е грях да спиш със съпруга си?

— Разбира се, че не! Но когато те няма, се чувствам толкова сама, толкова далеч от всичко, с което съм израсла… утешават звуците на познатите руски химни и молитви.

На Фиц му стана мъчно за нея. Сигурно беше тежко. На него определено и през ум не би му минало да иде да живее завинаги в чужда страна. А и от разговорите с други женени мъже знаеше, че не е необичайно за жените след раждане да отблъскват съпрузите си.

Наложи си обаче да е твърд. Всички трябваше да правят жертви. Беа би трябвало да е благодарна, че не й се налага да тръгва срещу огъня на картечниците.

— Мисля, че съм изпълнил дълга си към теб — каза той. — Когато се оженихме, изплатих дълговете на твоето семейство. Поканих руски и английски специалисти да планират реорганизацията на владенията ви. — Тези специалисти бяха посъветвали Андрей да пресуши блатата, за да разполага с повече обработваема земя, и да направи проучвания за залежи на въглища и други изкопаеми, обаче князът така и нищо не направи. — Не е моя вината, че Андрей пропиля всички възможности.

— Така е, Фиц. Ти направи всичко, което обеща.

— И те моля и ти да изпълниш своя дълг. Ти и аз трябва да създадем наследници. Ако Андрей умре бездетен, нашият син ще наследи две огромни владения. Той ще бъде един от най-големите земевладелци в света. Ако — не дай Боже — нещо се случи с Бой, ние трябва да имаме и други синове.

Беа остана със сведен поглед.

— Знам дълга си.

Фиц се чувстваше като лъжец. Говореше за наследник — и всичко, което каза, беше вярно — но не й признаваше, че жадува да види нежното й тяло да го очаква в леглото, а светлите й коси да се пръснат върху възглавниците. Изгони този образ от ума си.

— Щом знаеш дълга си, моля те, изпълнявай го. Очаквам следващия път, когато дойда в спалнята ти, да ме посрещнеш като любящия съпруг, какъвто съм.