Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— А какво е мнението на британския народ?

Мод се замисли.

— Повечето вестници все още се преструват, че Сома е голяма победа. Всеки опит за реалистична оценка се определя като непатриотичен. Убедена съм, че лорд Нортклиф всъщност би предпочел да живее във военна диктатура. Но повечето ни съотечественици са наясно, че не напредваме особено.

— Германците може би се готвят да предложат мирни преговори.

— О, надявам се да сте прав.

— Вярвам, че скоро ще бъдат направени официални постъпки.

Мод го зяпна.

— Извинете ме. Мислех, че просто водите вежлив разговор. Но не е така.

Развълнува се. Мирни преговори? Възможно ли бе това да се случи?

— Не, това не е светски разговор — каза Гас. — Знам, че имате приятели в либералното правителство.

— Всъщност вече не е либерално. Кабинетът е коалиционен, има няколко консервативни министри.

— Простете, изразих се неточно. Знам за коалицията. Както и да е, Аскуит още е министър-председател, а той е либерал. Известно ми е, че сте близка с мнозина от водещите либерали.

— Да.

— Затова дойдох да поискам мнението Ви относно възможния прием на германското предложение.

Мод помисли внимателно. Тя знаеше кого представлява Гас. Този въпрос й се задаваше всъщност от президента на Съединените щати. Най-добре беше тя да отговори точно. По една случайност, разполагаше с много важно сведение.

— Преди десет дни кабинетът обсъди доклад на лорд Лансдаун, бивш външен министър от Консервативната партия, който твърди, че ние не можем да спечелим войната.

Гас се оживи.

— Наистина ли? Нямах представа.

— Разбира се, че нямате. Докладът беше секретен. Обаче тръгнаха слухове и Нортклиф се нахвърли срещу пораженческите приказки за мир чрез преговори, както той се изразява.

— И как се прие докладът на Лансдаун? — нетърпеливо попита Гас.

— Бих казала, че има четирима, които са склонни да се съгласят с него: външният министър сър Едуард Грей, министърът на правосъдието МакКена, министърът на търговията Рънсиман и самият премиер.

Лицето на Дюър засия от надежда.

— Това е мощна фракция!

— Особено след като агресивният Уинстън Чърчил го няма. Той така и не се възстанови след провала на Дарданелската операция, която беше любимото му начинание.

— Кой в кабинета беше против Лансдаун?

— Министърът на войната Дейвид Лойд Джордж, най-популярният политик в страната. И лорд Робърт Сесил, който отговаря за блокадата; главният ковчежник Артър Хендерсън, който е и председател на Лейбъристката партия, и първият лорд на адмиралтейството Артър Балфур.

— Четох интервюто, което Лойд Джордж даде за вестниците. Каза, че иска да види битка до пълна победа.

— За нещастие, повечето хора са съгласни с него. Естествено, те нямат особена възможност да чуят каквато и да е друга гледна точка. Хора, които се изказват против войната, като философа Бъртранд Ръсел, са непрестанно преследвани от правителството.

— И какво е заключението на кабинета?

— Няма заключение. Заседанията при Аскуит често завършват така. Хората се оплакват, че е нерешителен.

— Колко тревожно. Все пак, изглежда предложението за мир няма да остане нечуто.

„Колко е приятно да разговаряш с мъж, който те приема напълно сериозно“, помисли Мод. Дори онези, които й говореха умно, го правеха с леко снизхождение. Всъщност единствено Валтер разговаряше с нея като с равна.

В този момент в стаята влезе Фиц. Още беше облечен в лондонския си сиво-черен костюм и явно току-що беше слязъл от влака. Носеше превръзка на окото и се опираше на бастун.

— Много съжалявам, че разочаровах всички ви — обърна се той към гостите. — Наложи се снощи да остана в града. Лондон кипи от последните политически събития.

— Какви събития? — обади се Гас. — Още не сме видели днешните вестници.

— Вчера Лойд Джордж писа на Аскуит и поиска промяна в начина, по който водим войната. Иска всички решения да се вземат от всевластен военен съвет с трима членове.

— И Аскуит ще се съгласи ли? — попита Гас.

— Не, разбира се. Отговори, че ако се създаде такъв орган, премиерът трябва да е негов председател.

Бинг Уестхамптън, дяволитият приятел на Фиц, седеше на прозореца с вдигнати крака.

— Това проваля замисъла — рече той. — Всеки съвет, председателстван от Аскуит, ще е точно толкова слаб и нерешителен, колкото е правителството. — После се озърна извинително. — Моля присъстващите членове на кабинета да ме извинят.