Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Най-лошото е, че няма смисъл. От две години сме на едни и същи позиции, плюс-минус няколко метра. Не виждам как това може да се промени от сегашните или бъдещите решения на върховното командване. Мръзнем, гладуваме, кашляме, имаме ревматизъм и скучаем. И всичко това е напразно.

— Не това четем във вестниците — отговори Моника. — Колко тъжно.

Тя съчувствено стисна ръката му. Докосването му подейства като лек електрически шок. Нито една жена вън от семейството не го беше докосвала от две години. Изведнъж си представи колко прекрасно би било да прегърне Моника, да притисне топлото й тяло и да я целуне. Кехлибарените й очи го гледаха искрено и в миг Валтер разбра, че тя е прочела мислите му. Установил беше, че жените често знаят какво мислят мъжете. Смути се, но тя очевидно не се притесняваше и това му подейства възбуждащо.

Някой се приближи до тях и Валтер раздразнено вдигна поглед, очаквайки натрапникът да покани Моника на танц. Но видя познато лице.

— Боже! — възкликна той. Веднага си припомни името на човека: като всички добри дипломати и той отлично помнеше хората.

Продължи на английски: — Гас Дюър, нали?

Гас отвърна на немски.

— Същият, но може да говорим на немски. Как сте?

Валтер се изправи и двамата се ръкуваха.

— Позволете да Ви представя госпожица Моника фон дер Хелбард. Това е господин Гас Дюър, съветник на президента Удроу Уилсън.

— Удоволствие е да се запознаем, господин Дюър. Господа, ще ви оставя да поговорите.

Валтер гледаше как тя се оттегля със съжаление, примесено с чувство за вина. За малко беше забравил, че е женен мъж.

После се обърна към Гас. Когато двамата се запознаха в Тай Гуин, той веднага беше харесал американеца. Гас изглеждаше малко странно — слаб и с голяма глава — обаче беше изключително умен. По онова време току-що беше завършил Харвард и се държеше очарователно свенливо, ала двете години работа в Белия дом му бяха придали известна самоувереност. Предпочитаният от американците безформен костюм всъщност му стоеше елегантно.

— Радвам се да Ви видя — рече Валтер. — Напоследък малко хора идват тук на почивка.

— Всъщност не съм на почивка — отговори Гас.

Валтер почака събеседника си да каже нещо повече и когато той не го стори, го подкани.

— А защо тогава?

— По-скоро да топна пръст във водата и да проверя дали е достатъчно топла, та да може президентът да плува в нея.

Значи, по официална работа.

— Разбирам.

— Да си дойдем на думата. — Гас отново замълча. Валтер го чакаше търпеливо. Най-сетне Дюър заговори тихо. — Президентът Уилсън иска германците и Антантата да започнат мирни преговори.

Сърцето на Валтер се разтуптя, ала той скептично повдигна вежда.

— И праща Вас да съобщите това на мен ?

— Знаете как е. Президентът не може да рискува предложението му да бъде публично отхвърлено. Така би изглеждал слаб. Разбира се, той може да каже на нашия посланик в Берлин да разговаря с вашия външен министър. Но тогава всичко ще стане официално и рано или късно ще се разчуе. Затова той накара своя най-младши съветник, тоест мен, да дойда в Берлин и да се възползвам от някои връзки, които установих през четиринадесета година.

Валтер кимна. Доста работа се вършеше по този начин в света на дипломацията.

— Няма нужда някой да разбере, ако откажем.

— А ако се разчуе, ще се окаже просто, че двама нископоставени младежи са действали по своя инициатива.

В това имаше смисъл. Валтер се развълнува.

— Какво по-точно иска господин Уилсън?

Гас пое дълбоко дъх.

— Ако кайзерът пише до Антантата и предложи мирна конференция, то президентът Уилсън официално ще подкрепи предложението.

Валтер опита да скрие ликуването си. Последиците от този неочакван частен разговор биха могли да разтърсят света. Мигар наистина бе възможно да се сложи край на кошмара в окопите? И той да види Мод след месеци, а не след години? Каза си да не се увлича. Неофициалните дипломатически сондажи като този обикновено оставаха без резултат. Но Валтер не можеше да не се въодушеви.

— Това е нещо голямо, Гас. Сигурен ли сте, че намеренията на Уилсън са сериозни?

— Напълно. Това беше първото нещо, което ми каза, след като спечели изборите.

— Какви са мотивите му?

— Не иска да вкарва Америка във войната. Но съществува опасност така или иначе да бъдем въвлечени. Уилсън иска мир. Освен това иска нова система на международните отношения, която да гарантира, че войни като сегашната няма да се повторят.