Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Що за човек е съпругът й?

Лев Пешков е хубав, чаровен и съвършено ненадежден. От пръв поглед се разбира, че е бандит. И сега е зет на един от най-богатите хора в Бъфало.

— А детето?

— Момиче, Даря, но й викат Дейзи. Роди се през март. Лев вече не е шофьор, разбира се. Мисля, че е управител на един от нощните клубове на Вялов.

Поговориха още час и после Гас я изпроводи по стълбите и й извика такси.

Рано на следващата сутрин Гас получи резултатите от Калифорния по телеграфа. Уилсън беше спечелил с 3777 гласа преднина. Беше преизбран за президент.

Гас ликуваше. Още четири години, през които да се постараят да постигнат всичко, което са си поставили за цел. Можеха да променят света за тези четири години.

Докато се взираше в телеграмата, телефонът звънна.

Вдигна и чу гласа на телефониста:

— Обаждане от Шедоу лоун. Президентът иска да говори с Вас, господин Дюър.

— Благодаря.

След миг чу познатия глас на Уилсън.

— Добро утро, Гас.

— Поздравления, господин президент.

— Благодаря. Събирай си багажа. Искам да заминеш за Берлин.

Когато Валтер фон Улрих се прибра у дома в отпуск, майка му организира тържество.

Нямаше много такива в Берлин. Дори една богата дама с влиятелен съпруг трудно можеше да купи храна. Сузане фон Улрих не беше добре — беше слаба и кашляше непрестанно. Но много искаше да направи нещо за Валтер.

Ото имаше изба, пълна с купено преди войната хубаво вино. Сузане реши да покани гостите следобед, за да не се налага да сервира вечеря. Поднесе закуски — малки триъгълничета препечен хляб с пушена сьомга и сирене — и компенсира оскъдната храна с неограничени количества шампанско.

Валтер беше признателен на майка си за идеята, но всъщност не искаше тържество. Разполагаше с две седмици далеч от бойното поле и искаше просто меко легло, сухи дрехи и възможността да си почива по цял ден в елегантния салон в дома на родителите си, да гледа през прозореца и да мисли за Мод. Или да седне пред рояла Стейнуей и да свири шубертовата „Фрюлингсглаубе“ — „Сега всичко, всичко трябва да се промени.“

Колко лекомислени бяха двамата с Мод през август четиринадесета година, когато си казаха, че до Коледа отново ще са заедно! Бяха изминали повече от две години, откакто за последен път видя прекрасното й лице. А навярно на Германия щяха да са нужни още две години да спечели войната. Най-голямата надежда на Валтер беше Русия да рухне и да позволи на германците да съсредоточат силите си в един масиран последен удар на запад.

През изминалото време на Валтер понякога му беше трудно да си представи Мод и се налагаше да погледне опърпаната побеляла снимка от списанието: Лейди Мод Фицхърбърт винаги се облича по последна мода. Не го привличаше мисълта да се весели без нея. Докато се приготвяше за тържеството, искаше майка му да не си беше правила този труд.

Къщата изглеждаше запусната. Нямаше достатъчно слуги, които да я поддържат в безукорен вид. Мъжете бяха във войската, жените бяха станали таксиметрови диспечерки или работеха в пощите, а по-възрастните, които бяха останали у дома, с усилие поддържаха стандартите на Сузане за чистота и блясък. Освен това къщата беше студена. Дажбите въглища не бяха достатъчни да се поддържа централното парно и майка беше сложила печки в дневната, трапезарията и салона, но те не можеха да пропъдят ноемврийския берлински студ.

Валтер обаче се ободри, когато студените стаи се изпълниха с младежи и малък оркестър засвири в салона. Сестра му Грета беше поканила всичките си приятели. Валтер осъзна колко много му е липсвал светският живот. Приятно му беше да вижда момичета в красиви рокли и младежи в безупречни костюми. Шегите, флиртовете и клюките му доставяха удоволствие. Някога му харесваше да е дипломат — този начин на живот му прилягаше. Лесно му беше да очарова и да води леки разговори.

Къщата на семейство фон Улрих нямаше бална зала, но гостите затанцуваха в настланото с плочи фоайе. Валтер танцува няколко пъти с най-добрата приятелка на Грета, Моника фон дер Хелбард. Тя беше висока и слаба, имаше дълги червени коси и му напомняше за рисунките на английските художници прерафаелити.

Валтер й взе чаша шампанско и седна до нея. Моника попита как е в окопите, както правеха всички. Обикновено Валтер отговаряше, че животът е тежък, обаче духът на войниците е висок и в крайна сметка ще победят. По някаква причина каза на Моника истината: