Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Омъжи се за мен, Етел. Аз те обичам. Ще посветя живота си на това да те направя щастлива. Само това искам.

Наистина ли имаше нужда от мъж? Не беше нещастна. Нестабилните крачки на Лойд, опитите му да говори и безкрайното му любопитство й носеха несекваща радост. Той й беше достатъчен.

— Малкият Лойд има нужда от баща — рече Бърни.

При тези думи я прониза чувство за вина. Бърни вече играеше ролята на баща, макар и временно. Трябваше ли да се омъжи за него заради детето? За него не беше късно да започне да го нарича „татко“.

Това означаваше да се откаже и от малкото останала надежда отново да открие завладяващата страст, която изпита с Фиц. Все още се измъчваше от желание, когато помислеше за него. „А какво получих от тази любовна история?“, запита се тя в опит да разсъждава обективно въпреки чувствата си. „Останах разочарована от Фиц, отхвърлена от семейството си и прогонена на чуждо място. Защо да искам отново да се случи?“

Колкото и упорито да се бореше обаче, Етел не можеше да се насили да приеме предложението на Бърни.

— Нека да помисля — каза тя.

Бърни засия. Явно този отговор беше нещо повече, отколкото той смееше да се надява.

— Мисли колкото искаш. Аз ще чакам.

Етел отвори предната врата.

— Лека нощ, Бърни.

— Лека нощ, Етел. — Бърни се приведе и тя му поднесе бузата си за целувка. Устните му се позабавиха върху кожата й. Тя веднага се дръпна. Бърни я улови за ръката. — Етел…

— Приятни сънища, Бърни.

Той помълча, после каза:

— И на теб.

И излезе.

В нощта на изборите през 1916 година Гас Дюър мислеше, че с политическата му кариера е свършено.

Намираше се в Белия дом, приемаше телефонните обаждания и предаваше съобщения на президента Уилсън, който беше отседнал в Шедоу лоун, новата лятна резиденция в Ню Джърси, заедно с втората си съпруга Едит. Всеки ден в Шедоу лоун се пращаха вестници по пощата, но понякога президентът трябваше да научава новините по-скоро.

До девет вечерта стана ясно, че републиканският кандидат, съдията от Върховния съд Чарлс Евънс Хюс е спечелил четири несигурни щата — Ню Йорк, Индиана, Кънектикът и Ню Джърси.

Но реалността застигна Гас, едва когато един куриер му донесе ранните издания на нюйоркските вестници и той видя водещото заглавие — ХЮС ИЗБРАН ЗА ПРЕЗИДЕНТ.

Беше потресен. Смяташе, че Удроу Уилсън побеждава. Гласоподавателите не бяха забравили как умело той се справи с кризата с Лузитания : съумя да се държи твърдо с немците и в същото време да запази неутралитет. Лозунгът в кампанията му беше „Той не ни намеси във войната“.

Хюс обвиняваше Уилсън, че не е успял да подготви Америка за войната, но този ход се обърна срещу него. Американците повече от всякога бяха решени страната да не се намесва, след като британците жестоко потушиха Великденското въстание в Дъблин. Поведението на Великобритания към ирландците не беше по-добро от поведението на Германия към белгийците. Защо тогава Америка да взима страна?

След като прочете вестниците, Гас разхлаби вратовръзката си и подремна на канапето в своята стая до Овалния кабинет. Перспективата да напусне Белия дом го плашеше. Работата за Уилсън се беше превърнала в основата на неговия живот. Любовният му живот беше катастрофа, но поне знаеше, че е полезен на президента на Съединените щати.

Тревогите му не бяха изцяло лични. Уилсън беше решен да създаде международен ред, при който войните могат да се избягват. Както съседите вече не разрешаваха пограничните си разпри с револвери, така трябваше да дойде време, когато и държавите ще подчиняват споровете си на независимо отсъждане. Британският външен министър сър Едуард Грей използва думите „общество на народите“ в едно писмо до Уилсън и президентът хареса израза. Ако Гас успееше да помогне за осъществяването на тази идея, животът му щеше да има смисъл.

„Ала сега се вижда, че тази мечта не може да се сбъдне“, помисли той, преди да се унесе в неспокоен сън.

Събудиха го рано сутринта с телеграма, че Уилсън печели Охайо — работнически щат, който одобряваше позицията на Уилсън за осемчасовия работен ден — и Канзас. Уилсън се връщаше в борбата. Скоро спечели Минесота с по-малко от хиляда гласа.

Все пак не беше свършено и Гас се пооживи.

До сряда вечерта Уилсън водеше с двеста шестдесет и четири електорални гласа срещу двеста петдесет и четири. Но един щат, Калифорния, още не беше обявил резултати, а той даваше тринадесет електорални гласа. Който спечелеше Калифорния, той щеше да стане президент.