Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Телефонът на Гас стихна. Той нямаше какво да прави. Преброяването в Лос Анжелис вървеше бавно. Всяка неотворена урна се охраняваше от въоръжени демократи, които вярваха, че през 1876 година изборната победа им е била отнета чрез фалшификация.

Резултатът все още беше на кантар, когато от фоайето се обадиха на Гас и му съобщиха, че има посетител. За негова изненада се оказа, че това е Роза Хелман, бившата редакторка на бъфалския вестник Анархист . Гас беше доволен — винаги беше интересно да се говори с Роза. Спомни си, че през 1901 година един анархист уби президента МакКинли в Бъфало. Президентът Уилсън обаче беше в Ню Джърси, затова Гас отведе Роза в кабинета и предложи кафе.

Облечена беше в червено палто. Докато й помагаше да го свали, Гас се извисяваше доста над нея. Долови лекия аромат на цветя от парфюма й.

— При последната ни среща ти ми каза, че съм проклет глупак, задето съм се сгодил за Олга Вялова — каза той, докато окачаше палтото.

Тя се смути.

— Извини ме.

— А, права беше. — Гас смени темата. — Значи сега работиш за телеграфна агенция?

— Така е.

— Като вашингтонска кореспондентка.

— Не, аз съм еднооката помощничка на вашингтонския кореспондент.

Никога досега не беше споменавала недъга си. След кратко колебание Гас каза:

— Навремето се питах защо не носиш превръзка. А сега се радвам. Ти си просто една красива жена със затворено око.

— Благодаря. Ти си мил човек. Каква е работата ти за президента?

— Освен че вдигам телефона, когато звъни… прочитам твърде обтекаемите доклади на Държавния департамент и после казвам на Уилсън истината.

— Например?

Нашите посланици в Европа съобщават, че офанзивата при река Сома постига някои от целите си, но не всичките, и че двете страни дават многобройни жертви. Почти е невъзможно да се обори това твърдение. А то не казва на президента нищо. Затова аз му съобщавам, че Сома е катастрофа за британците. — Гас сви рамене — Така правех. Работата ми може би приключва.

Криеше истинските си чувства. Възможността Уилсън да загуби го ужасяваше.

Роза кимна.

— Пак преброяват гласовете в Калифорния. Почти един милион души са гласували и разликата е около пет хиляди.

— Толкова много зависи от едно малко количество зле образовани хора.

— Това е демокрация.

Гас се усмихна.

— Ужасен начин за управление на една страна, но всяка друга система е по-лоша.

— Ако Уилсън спечели, коя ще бъде най-важната му задача?

— Неофициално?

— Разбира се.

— Мир в Европа — незабавно отговори Гас.

— Наистина ли?

— Всъщност не се чувстваше добре с лозунга „Той не ни намеси във войната“. Въпросът не е изцяло в неговите ръце. Може да се окажем въвлечени във войната независимо от желанието ни.

— А той какво може да направи?

— Ще окаже натиск върху двете страни да намерят компромисно решение.

— Възможно ли е да успее?

— Не знам.

— Определено не могат да продължат да се изтребват едни други, както правят при Сома.

— Бог знае. — Гас отново смени темата. — Разкажи ми новините от Бъфало.

Роза го погледна прямо.

— Искаш ли да знаеш за Олга, или това е твърде смущаващо за Теб?

Гас погледна настрани. Възможно ли беше да има нещо по-смущаващо? Първо получи бележка от Олга, с която тя разваляше годежа. Извиняваше се пространно, но не обясняваше нищо. Гас не беше готов да приеме това и й писа с искане да се видят лично. Не разбираше решението й и допускаше, че някой я притиска. Но по-късно в същия ден чрез мрежата от бъбривите си приятелки, майка му беше установила, че Олга ще се омъжи за шофьора на баща си.

— Но защо? — изтерзано попита той, а майка му отговори:

— Скъпо момче, има само една причина някое момиче да се омъжи за шофьора.

Гас я гледаше неразбиращо и Урсула накрая уточни:

— Тя трябва да е бременна.

Това беше най-унизителният момент в живота на Гас и дори след година потрепваше от болка, когато си го спомнеше.

Роза разчете изражението му.

— Не трябваше да я споменавам. Съжалявам.

Гас усещаше, че така и така може да научи това, което всички други знаеха. Той докосна леко ръката на Роза.

— Благодаря ти за дискретността. Предпочитам я. И да, любопитен съм за Олга.

— Е, ожениха се в Руската православна църква на улица „Айдиъл“, празненството беше в хотел Статлър . Бяха поканени шестстотин души, а Йосиф Вялов нае балната зала и трапезарията и поднесе хайвер на всички. Най-пищната сватба в историята на града.