Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— А нейните чувства? Тя може да не пожелае да се омъжи за мен.

— Тя те харесва — отвърна майка му и отклони поглед. — И ще постъпи както кажат родителите й.

Валтер не знаеше да се дразни ли или да се разсмее.

— Вие, двете майки, сте уредили нещата, нали?

— Живеем в отчаяни времена. Може да се ожените след три месеца. Баща ти ще ти уреди специален отпуск за сватбата и за медения месец.

— Той ли ти каза? — Обикновено баща му яростно се противеше на специалните привилегии, които войниците с връзки получаваха.

— Разбира нуждата от наследник на титлата.

Придумала го беше. Колко ли време й е отнело? Татко не се предаваше лесно.

Валтер се мъчеше да не се гърчи в стола. Намираше се в невъзможно положение. Беше женен за Мод и не беше способен дори да се престори, че го интересува брак с Моника — а не можеше да обясни защо.

— Майко, мъчно ми е да те разочаровам. Няма да предложа брак на Моника фон дер Хелбард.

— А защо не? — проплака тя.

Валтер се почувства зле.

— Мога само да кажа, че много ми се иска да можех да те направя щастлива.

Тя го изгледа сурово.

— Братовчед ти Роберт така и не се ожени. В неговия случай никой от нас не се изненада. Надявам се, няма проблем от подобно естество…

На Валтер му стана неудобно от намека за хомосексуалността на Роберт.

— Ох, майко, моля те! Знам точно какво имаш предвид за Роберт. Не съм като него в това отношение, така че — успокой се.

Майка му отклони поглед.

— Съжалявам, че го споменах. А какво е? Ти си на тридесет години!

— Трудно е да се намери подходящото момиче.

— Не е чак толкова трудно.

— Търся някоя точно като теб.

— Не се закачай с мен — тросна се тя.

Валтер чу мъжки глас пред салона. След миг влезе баща му облечен в униформа. Разтъркваше премръзналите си ръце.

— Ще вали сняг — каза той. Целуна съпругата си и кимна на Валтер. — Вярвам, че празненството е минало успешно. Нямах никаква възможност да дойда. Цял следобед имах срещи.

— Великолепно беше — отговори Валтер. — Майка направи от нищо вкусни закуски, а твоето Перие Жуе беше превъзходно.

— От коя реколта взехте?

— Хиляда осемстотин деветдесет и девета.

— Трябваше да вземете от деветдесет и втора.

— Вече не е останало много от него.

— Ах.

— Имах интригуващ разговор с Гас Дюър.

— Помня го. Американецът, чийто баща е близък с президента Уилсън.

— Сега синът е още по-близък. Гас работи в Белия дом.

— И какво имаше той за казване?

Майка се изправи и каза:

— Ще ви оставя да разговаряте.

Ото и Валтер станаха.

— Валтер, скъпи, моля те, помисли върху онова, което ти казах — рече тя на излизане.

След малко дойде икономът. На подноса му имаше тумбеста чаша със солидно количество златистокафяво бренди. Ото взе чашата.

— Едно за теб? — обърна се той към Валтер.

— Не, благодаря. Пълен съм с шампанско.

Ото отпи и протегна крака към печката.

— Та така. Появи се младият Дюър. С някакво послание?

— С най-голяма поверителност.

— Разбира се.

Валтер не беше способен да изпитва голяма обич към баща си. Несъгласията им бяха твърде пламенни, а убежденията на татко бяха непоклатими като камък. Беше тесногръд, старомоден и глух за гласа на разума. Упорито се придържаше към тези си недостатъци с някакъв бодър инат, който Валтер намираше противен. Клането при река Сома беше последица от глупостта на Ото и от глупостта на хората от неговото поколение във всички европейски страни. Валтер не можеше да прости това.

Въпреки това сега му заговори меко и дружелюбно. Искаше този разговор да е възможно най-мирен и разумен.

— Американският президент не иска страната му да се въвлича във войната — започна той.

— Добре.

— Всъщност, иска ние да сключим мир.

— Ха! — извика подигравателно Ото. — Евтиният начин да ни победят! Каква дързост има тоя човек.

Валтер се смая от мигновения презрителен отговор, обаче продължи с внимателно подбрани думи.

— Нашите врагове твърдят, че германският милитаризъм и агресия са предизвикали войната, но това, разбира се, не е вярно.

— Наистина не е вярно — съгласи се Ото. — Ние бяхме застрашени от руската мобилизация на нашата източна граница и от френската мобилизация на запад. Единственото възможно решение беше планът Шлифен .

Както обикновено, Ото говореше, като че Валтер е дванадесетгодишен.

Той търпеливо отговори.

— Именно. Помня как ти каза, че за нас това е отбранителна война, отговор на заплаха, която не можем да допуснем. Че трябва да се защитим.