Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Валтер трябваше да види по-добре.

Изпълзя напред. Шумът се усили. Налагаше се да надзърне в окопа. Как обаче да го направи, без при това да го забележат?

Чу глас зад гърба си и сърцето му замря.

Обърна се и видя приличното на светулка фенерче. Нарядът се завръщаше. Той се притисна по-силно в калта, после бавно извади пистолета си.

Тримата войници бързаха и не се стараеха да пазят тишина, доволни от изпълнената задача и нетърпеливи да се приберат на сигурно място. Приближиха го, ала не го погледнаха.

Щом отминаха, Валтер получи вдъхновение и скочи на крака. Така ако някой го осветеше и го видеше, той щеше да изглежда като част от групата.

Последва войниците. Не очакваше да чуят стъпките му достатъчно ясно, та да ги отличат от своите. Никой не се обърна.

Валтер погледна източника на шума. Вече виждаше във вътрешността на окопа, но в началото можа да различи само няколко светли точки, навярно фенерчета. Но очите му постепенно привикнаха, Валтер най-сетне разбра какво вижда и то го изуми.

Наблюдаваше хиляди войници.

Спря на място. Широкият окоп с неясно предназначение се оказа място за събиране на хора. Британците струпваха войските си за голямото настъпление. Войниците стояха в очакване, шаваха, светлината от фенерчетата на офицерите проблясваше върху щиковете и стоманените каски, редица след редица. Валтер опита да брои: десет редици от по десет човека даваха сто, после двеста, четиристотин, осемстотин… в полезрението му имаше хиляда и шестстотин войника, а след тях тъмнината прикриваше останалите.

Предстоеше настъпление.

Валтер трябваше да се върне възможно най-бързо с това сведение. Ако немската артилерия открие огън сега, ще унищожи хиляди противникови войници тук, точно зад британската линия, още преди началото на настъплението. Тази възможност беше пратена от небесата или може би от дяволите, които хвърлиха жестокия зар на войната. Щом се добереше до немските позиции, Валтер щеше незабавно да телефонира в щаба.

Издигна се сигнална ракета. В нейната светлина Валтер забеляза британски караул, който гледаше право в него над насипа, с готова за стрелба пушка.

Валтер се просна на земята и зарови лице в калта.

Проехтя изстрел. Тогава някой от наряда с бодливата тел се провикна:

— Не стреляй бе, откачено копеле! Ние сме!

Акцентът напомни на Валтер за прислугата в провинциалното имение на Фиц и затова той предположи, че полкът тук е от Уелс.

Сигналната ракета угасна. Валтер скочи на крака и побягна към немските позиции. Караулът нямаше да го види още няколко секунди заради блясъка на ракетата. Валтер бягаше по-бързо от всякога с очакването да чуе нов пушечен изстрел. След половин минута се добра до британското телено заграждение и с облекчение се отпусна на колене. Чевръсто се провря през един отвор. Вдигна се нова сигнална ракета. Валтер все още се намираше в обсега на противниковите пушки, но вече не беше лесно забележим. Легна на земята. Ракетата прелетя точно над него и едно опасно парче горящ магнезий падна само на ярд от ръката му. Повече изстрели обаче не се чуха.

Когато ракетата догоря, Валтер стана и притича чак до немската линия.

Беше малко след два сутринта и Фиц напрегнато наблюдаваше как Осми батальон се строява на две мили зад британската предна линия. Боеше се, че тези новобранци ще го опозорят, но това не се случи. Държаха се чинно и с лекота изпълняваха заповедите.

Възседнал коня си, бригадният генерал направи кратко обръщение към бойците. Фенерчето на един сержант го осветяваше изотдолу и той приличаше на злодей от американски филм.

— Нашата артилерия унищожи немските заграждения — заяви той. — Когато стигнете оттатък, ще намерите само мъртви немци.

Нечий уелски глас промърмори наблизо:

— И като по чудо шибаните немци отвръщат на огъня ни даже и мъртви.

Фиц огледа редиците в търсене на нахалника, но не го откри в тъмнината.

Бригадният генерал продължи:

— Превземете техните окопи и ги обезопасете, а полевите кухни ще дойдат подире ви и ще ви нахранят.

Рота Б се отправи към бойното поле, поведена от взводните сержанти. Тръгнаха през полето, оставяйки пътя чист за превозни средства. Още щом закрачиха, подхванаха химна „Поведи велики Йехова“. Гласовете им звучаха в нощта някое време, като се изгубиха от поглед в мрака.

Фиц се върна в щаба на батальона. Една открита камионетка чакаше да откара офицерите на фронтовата линия. Фиц седна до лейтенант Роланд Морган, сина на управителя на абъроуенската мина.