Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Не знае много за войната, обаче му стига акълът да не се големее. Затова наглеждаме ли го, ще се справи. Ако го видите, че почва да върши глупости, кажете ми — продължи Пророка. Той спря погледа си върху Мортимър. — Знаеш как е, нали?

Мортимър кисело кимна.

— Е, ще разчитам на вас.

След няколко минути стана време да гасят лампите. Нямаше легла — просто на пода бяха наредени сламеници. Били лежеше буден и с възхита мислеше за това как Пророка постъпи с Мортимър. Справи се с труден подчинен, като го превърна в свой съюзник. И тате така се справяше със смутителите.

Съобщението на Пророка се отнасяше и до Били. Дали не смяташе и него за смутител? Спомни си, че Пророка беше сред богомолците в онази неделя, когато Били чете притчата за прелюбодейката. Сега си рече — „така е съвсем честно, аз съм смутител“.

На Били не му се спеше много, а и навън още беше светло, обаче заспа незабавно. Събуди го страховит шум, като от гръмотевична буря, току над главата му. Седна на сламеника. Мъждивата светлина на утрото влизаше през мокрите от дъжда прозорци, но буря нямаше.

Другите войници също се дивяха.

— Иисусе Христе, това пък какво беше? — обади се Томи.

Мортимър палеше цигара.

— Артилерийски огън — рече той. — Нашите оръдия. Добре дошъл във Франция, Тафи.

Били не го слушаше. Той гледаше Оуен Бевин на отсрещния сламеник. Момчето седеше, дъвчеше ъгълчето на завивката и плачеше.

Мод сънуваше как Дойл Джордж й бърка под полата, при което тя му казва, че е омъжена за германец, а той съобщава на полицията. Сега те идваха да я арестуват и блъскаха по прозореца на спалнята й.

Тя седна в леглото, объркана. След миг се сети, че е крайно невероятно полицията да чука по прозорец на втория етаж, дори и ако искаха да я арестуват. Сънят избледня, но шумът продължи. Чуваше се още дълбок басов тътен, като от влак.

Включи лампата до леглото си. Сребърният часовник в стил ар нуво на полицата на камината показваше четири сутринта. Земетресение? Експлозия в завод за муниции? Катастрофа с влакове? Мод отметна бродираната завивка и стана.

Дръпна тежките зелено-сини раирани завеси и погледна през прозореца към улицата. В светлината на ранното утро видя как млада жена в червена рокля, вероятно проститутка на връщане от работа, разговаря тревожно с каруцар, возещ дамаджани с мляко. Никой друг не се виждаше. Прозорецът на Мод все така дрънчеше без ясна причина. Нямаше дори вятър.

Тя сложи пеньоар от моаре върху нощницата си и се огледа. Бе рошава, но иначе изглеждаше достатъчно благоприлична. Излезе в коридора.

Леля Хърм стоеше там с нощна шапчица на главата, а до нея — Сандерсън, прислужницата на Мод. Кръглото й лице бе побледняло от страх. Тогава Граут се появи на стълбището.

— Добро утро, лейди Мод; добро утро, лейди Хърмия — изрече с непоклатима официалност. — Не се тревожете. Това са оръдията.

— Какви оръдия? — попита Мод.

Във Франция, милейди — отвърна икономът.

Баражът на британците продължи една седмица.

Планирано беше да е пет дни, но за ужас на Фиц само през един от тях времето беше добро. Въпреки че бе лято, през останало време имаше ниска облачност и дъжд. Това затрудни артилеристите при точната стрелба. То означаваше и че разузнавателните самолети не можеха да проверяват резултатите и да помагат на артилерията да коригира прицела си. Това пък направи нещата особено трудни за контрабатарейните артилерийски разчети — заети с разрушаването на немската артилерия — понеже германците разумно местеха топовете си, та британските снаряди да падат върху изоставени позиции и да не причиняват вреда.

Фиц седеше във влажната землянка на щаба на батальона, мрачно пушеше пури и опитваше да не чува непрестанния гръм. Поради липсата на въздушни снимки той и други ротни командири организираха диверсии в окопите. Това поне позволяваше директно наблюдение над неприятеля. Работата обаче беше опасна; задържалите се твърде дълго време диверсионни групи не се завръщаха. Затова на хората им се налагаше да огледат набързо малък дял от линията и да бягат обратно.

За голяма досада на Фиц те се завръщаха с противоречиви отчети. Някои немски окопи бяха унищожени, ала други оставаха незасегнати. Част от бодливата тел била прерязана, но въобще не цялата. Най-притеснителното бе, че някои отряди бяха отблъснати от вражески огън. Ако немците все още можеха да стрелят, артилерията явно не се бе справила със задачата си да унищожи напълно позициите им.