Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Нито Валтер беше писал на Мод, нито тя на него. Нямаше пощенски услуги между Германия и Великобритания. Единствената възможност за връзка можеше да се отвори, ако някой от двамата замине за неутрална страна — Съединените щати или Швеция навярно — и пусне писмото си оттам. За Валтер обаче засега не се беше появила такава възможност. Може би също и за Мод.

Измъчваше се от това, че не знае нищо за нея. Боеше се, че е болна, лежи в болница, а той не подозира. Копнееше войната да свърши, за да бъде отново с Мод. Отчаяно искаше победа за Германия, разбира се, но понякога просто не го беше грижа и за загубата, стига само Мод да е добре. Привиждаха му се кошмари как войната свършва, той отива в Лондон да я намери и му казват, че е мъртва.

Изтика тази страшна мисъл от ума си. Фокусира бинокъла върху по-близките британски позиции и почна да разглежда загражденията от бодлива тел от немската страна на ничията земя. Бяха в два пояса, всеки с ширина петнадесет стъпки. Бодливата тел беше здраво закрепена в земята с железни колове и не можеше лесно да се мести. Представляваше успокоително здрава преграда.

Валтер слезе от ръба на окопа и тръгна надолу по дълга дървена стълба към едно дълбоко укритие. Недостатъкът на позицията на хълма беше, че траншеите са по-видими за противниковата артилерия и за компенсация укритията в този сектор бяха вкопани дълбоко в песъчливата почва. Достатъчно дълбоко, та да доставят закрила от всичко с изключение на пряко попадение от най-големия възможен снаряд. Имаше пространство за укриване на всички по време на бомбардировка. Освен това, някои укрития бяха свързани и ако бомбардировката затрупаше някой изход, човек имаше откъде другаде да се измъкне.

Валтер седна на една дървена пейка и извади бележника си. В продължение на няколко минути той състави кратки записки за наблюденията си. Докладът му щеше да потвърди други разузнавателни сведения. Тайните агенти предупреждаваха за „голям натиск“, както се изразяваха британците.

Тръгна през лабиринта от окопи към дъното на позицията. Немците бяха построили три линии окопи, на по два или три километра една от друга. Така ако противникът ги изтласка от фронтовата линия, те биха могли да отстъпят към следващ окоп и в случай на неуспех — към трети. С голямо задоволство Валтер заключи, че каквото и да става, няма да има бърза победа за британците.

Намери коня си и се отправи към главната квартира на Втора армия. Пристигна там по обед. В офицерската столова с изненада се натъкна на баща си. Старецът беше в генералния щаб и сега сновеше между бойните полета точно както в мирно време пътуваше от една европейска столица към друга.

Ото изглеждаше остарял. Беше отслабнал — всички германци бяха отслабнали. Венецът коса около плешивото му теме беше толкова ниско остриган, че той изглеждаше гологлав. Ала беше пъргав и бодър. Войната му прилягаше. Допадаше му вълнението, бързането, светкавичните решения и непрестанното впечатление за спешност.

Ото никога повече не спомена Мод.

— Какво видя? — попита той.

— В този район ще има мощен удар до няколко седмици — отговори Валтер.

Баща му скептично поклати глава.

— Секторът на река Сома е най-добре защитената част от нашата линия. Ние държим височините и имаме три линии окопи. На война нападаш най-слабата позиция на противника, а не най-силната — даже и британците знаят това.

Валтер разказа какво е видял току-що: камионите, влаковете и свързочният отряд, който прокарва телефона.

— Вярвам, че това е измама — отговори Ото. — Ако това беше мястото на тяхното истинско нападение, щяха да се постараят да прикрият действията си по-добре. Тук ще направят маневра и после ще нанесат основния удар на север, във Фландрия.

Валтер попита:

— А фон Фалкенхайн в какво вярва?

Ерих фон Фалкенхайн беше началник на генералния щаб вече почти две години.

Ото се усмихна и рече:

— Фон Фалкенхайн вярва каквото му кажа аз.

Когато сервираха кафето след обяда, лейди Мод попита лейди Хърмия:

— Лельо, знаеш ли как да се свържеш с адвоката на Фиц в спешен случай?

Леля Хърм изглеждаше леко сепната.

— Скъпа моя, какво общо имам аз с адвокати?

— Човек никога не знае. — Мод се обърна към иконома, който тъкмо слагаше кафеника на сребърния триножник. — Граут, бъди така добър да ми донесеш лист и молив.

Граут излезе и се върна с материалите за писане. Мод написа името и адреса на семейния адвокат.