Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Аха.

Предходната година имаше недостиг на снаряди. Вестникарските писания за „Скандала със снарядите“ едва не свалиха премиера Аскуит. Той състави коалиционно правителство, създаде нов пост — министър на боеприпасите — и го повери на най-популярния член на кабинета, Дейвид Лойд Джордж. Оттогава производството на муниции се увеличи.

— Гледай да се пазиш — рече тате.

Мама добави:

— Не бъди герой. Остави това на онези, които почнаха войната — висшата класа, консерваторите, офицерите. Прави каквото ти се каже, нищо повече.

Дядо се обади:

— Войната е война. Няма безопасен начин да я водиш.

Така те се сбогуваха с него. Били искаше да се разплаче, но сурово потисна желанието.

— Е, да тръгвам тогава — каза той и стана.

Дядо му стисна ръката. Мама го целуна. Тате също се ръкува с него, но се поддаде на порива си и го прегърна. Били не помнеше кога за последно баща му го е прегръщал.

— Бог да те благослови и да те пази, Били — каза тате просълзен.

Били почти загуби самообладание.

— Довиждане значи — отговори той. Взе си мешката. Чу мама да хлипа. Без да погледне назад, излезе и затвори вратата.

Пое дълбоко дъх и се успокои. После тръгна надолу по стръмната улица към гарата.

Реката Сома се виеше от изток на запад през Франция по своя път към морето. Фронтовата линия вървеше от север на юг и пресичаше реката недалеч от Амиен. На юг линията на Съюзниците се държеше от френските войски чак до Швейцария. На север по-голямата част от войските бяха на Великобритания и на страните от Британската общност.

Оттук на северозапад имаше почти двадесет мили хълмове. Немските окопи в този сектор бяха изкопани в склоновете им. А от един такъв окоп Валтер фон Улрих наблюдаваше британските позиции през своя мощен бинокъл Допелфернрор , произведен от фирмата Цайс .

Денят беше слънчев в началото на лятото и Валтер чуваше птичи песни. Ябълковите дървета храбро цъфтяха в една избегнала засега артилерийския обстрел овощна градина недалеч от него. „Хората са единствените животни, които изтребват събратята си с милиони и превръщат пейзажа в осеяна с кратери и опасана с бодлива тел пустиня. Може би човешката раса съвсем ще се самоунищожи и ще остави света за птиците и дърветата“, мислеше апокалиптично Валтер. „И може би така ще е по-добре.“

Като се върна към по-практичните неща, той отсъди, че високата позиция има множество преимущества. На британците щеше им се наложи да атакуват нагоре. А още по-полезна беше възможността германците да виждат всичко, което британците правят. И Валтер беше сигурен, че тъкмо сега те се готвят за мощен удар.

Тази подготовка трудно можеше да се прикрие. В продължение на месеци британците заплашително поправяха пътищата и железниците в този дотогава задрямал кът от френската провинция. Сега използваха тези снабдителни линии, за да докарат стотици тежки оръдия, хиляди коне и десетки хиляди войници. Зад фронтовата линия несекващ поток камиони и влакове стоварваха сандъци с муниции, варели прясна вода и бали слама. Валтер фокусира бинокъла върху един свързочен отряд — мъжете копаеха тесен окоп и развиваха грамадна макара, несъмнено телефонен кабел.

Сигурно имат големи надежди, хладно отсъди Валтер. Разходът на хора, пари и труд беше колосален. Той можеше да се оправдае само ако британците смятаха това да е решителната атака за изхода на войната. Валтер се надяваше да са прави, по един или друг начин.

Колчем погледнеше вражеската територия, той мислеше за Мод. В портфейла си носеше нейна снимка, изрязана от списанието Татлър . На снимката се виждаше Мод в драматично семпла бална рокля в хотел Савой , а надписът гласеше „Лейди Фицхърбърт винаги се облича по последната мода.“ Валтер предполагаше, че напоследък Мод не танцува много. Дали беше намерила своята роля във войната, както беше направила сестра му в Берлин? Грета носеше дребни подаръци на ранените във военните болници. Или пък, като майка му, която се беше оттеглила в провинцията и садеше в цветните лехи картофи заради недостига на храна?

Валтер не знаеше дали британците имат достатъчно храна. Германските кораби бяха затворени в пристанищата заради британската блокада, затова почти от две години в Германия нямаше внос по море. Британците обаче продължаваха да се снабдяват от Америка. От време на време немските подводници атакуваха презатлантическите кораби, но главното командване се въздържаше да започне така наречената „неограничена подводна война“ от страх да не вкара по този начин и американците във войната. Затова Валтер предполагаше, че Мод не е гладна като него. При това той се хранеше по-добре от цивилните си съотечественици. В някои германски градове имаше стачки и демонстрации срещу недостига на храна.