Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Това защо ми е? — попита леля Хърм.

— Може да ме арестуват този следобед — весело подхвърли Мод. — Ако се случи, обади се на човека, ако обичаш, и го помоли да дойде да ме извади от затвора.

— О! Не може да говориш сериозно!

— Не, сигурна съм, че няма да стане. Но, за всеки случай… — Мод целуна леля си и излезе от стаята.

Държанието на леля Хърм гневеше Мод, но повечето жени си бяха такива. Не подобаваше на една дама дори да знае името на семейния адвокат, камо ли да разбира законните си права. Не беше чудно тогава, че жените биват така безмилостно експлоатирани. Мод си сложи шапката, ръкавиците и лекото лятно палто, излезе на улицата и хвана автобус за Олдгейт.

Беше сама. След избухването на войната правилата за придружаването на дамите не бяха така строги. Вече не беше скандално неомъжена жена да излиза денем без придружител. Леля Хърм не одобряваше промяната, обаче нито можеше да заключи Мод, нито можеше да се обърне към Фиц, който се намираше във Франция. И така, налагаше й се да приеме положението, макар и с кисела физиономия.

Мод издаваше Войнишка съпруга , малотиражен вестник, кой се застъпваше за по-добро отношение към издържаните от фронтоваците семейства. Един консервативен депутат беше описал вестника като „зловредна заплаха за правителството“ и оттогава тези думи биваха отпечатвани на заглавката на всеки брой. Гневната кампания на Мод се захранваше от нейната ненавист към подчиненото положение на жените, съчетана с ужаса й от безсмисленото клане във войната. Субсидираше вестника от собственото си малко наследство. Тези пари бездруго не й трябваха особено: Фиц винаги плащаше за всичко, от което тя имаше нужда.

Етел Уилямс беше управител на изданието. Тя с готовност напусна шивашката фабрика заради по-добрата заплата тук и заради позициите на вестника. Етел споделяше гнева на Мод, но притежаваше други умения. Мод разбираше висшата политика — в обществото се срещаше с министри от правителството и разговаряше с тях по злободневни теми. Политическият свят на Етел беше друг — Националния профсъюз на производителите на облекла, Независимата Лейбъристка партия, стачки, локаути и улични шествия.

Както беше уговорено, Мод и Етел се срещнаха в Олдгейт, срещу местния клон на Асоциацията на войнишките и моряшките семейства.

Преди войната тази добронамерена благотворителна организация даваше възможност на заможни дами снизходително да оказват помощ и да дават съвети на притеснени съпруги на военнослужещи. Сега имаше нова роля. Правителството изплащаше по един паунд и един шилинг на всяка войнишка съпруга с две деца, която е разделена от мъжа си заради войната. Не беше много — половин миньорска надница — но се оказа достатъчно да измъкне милиони жени и деца от положение на смазваща бедност. Асоциацията на войнишките и моряшките семейства разпределяше тези военновременни помощи. Помощите обаче се плащаха само на жени с „добро поведение“ и понякога дамите от организацията не даваха отпуснатите от правителството пари на онези съпруги, които отхвърляха техните съвети за отглеждането на децата, управлението на домакинството и опасностите, които произтичат от посещаването на мюзикхоловете и пиенето на джин.

Мод мислеше, че тези жени щяха да се оправят по-добре без джина, но това не даваше право на никого да ги тласка към нищетата. Вбесяваше се, че удобно живеещи хора от средната класа съдят войнишките съпруги и ги лишават от средства за прехрана на техните деца. Смяташе, че парламентът не би позволил такъв произвол, ако жените имаха право на глас.

Заедно с Етел бяха и още дузина жени от работническата класа и един мъж, Бърни Лекуит, секретар на Олдгейтския клон на Независимата Лейбъристка партия. Партията одобряваше вестника на Мод и подкрепяше кампаниите му.

Когато Мод се присъедини към тази група, Етел говореше на един младеж с бележник.

— Помощта за разделени от съпрузите си жени не е подаяние — казваше тя. — Тези пари се полагат на войнишките съпруги по право. Трябва ли да преминете изпит за добро поведение преди да си получите репортерската заплата? А господин Аскуит трябва ли да дава отчет колко мадейра пие, преди да получи заплата като депутат в парламента? Войнишките съпруги имат право на тези пари, така, както всички останали имат право на надница.

„Етел е открила гласа си“, прецени Мод. „Изразява се просто и живо.“

Репортерът я гледаше възхитено. Явно почти беше влюбен в нея. С доста извинителен тон той каза: