Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Противниците ви твърдят, че една жена не заслужава тази издръжка, ако изневерява на съпруга си.

— А проверявате ли съпрузите? — възмути се Етел. — Знам, че има домове с лоша слава из Франция и Месопотамия и другаде, където служат нашите войници. Дали армията записва имената на женените мъже, които влизат в подобни домове, и им спира заплатата? Прелюбодеянието е грях, но не е основание да се лиши прелюбодейката от средства и да се оставят децата й да гладуват.

Етел носеше на хълбок малчугана си, Лойд. Той беше вече на шестнадесет месеца и можеше да ходи или поне да залита. Имаше тъмна косица и зелени очи — хубав като майка си. Мод протегна ръце да го вземе и той с готовност отиде при нея. Прониза я копнеж — направо й се искаше да беше забременяла след единствената си нощ с Валтер, въпреки всички трудности които това би донесло.

Нямаше никакви вести от Валтер от по-миналата Коледа насам. Не знаеше жив ли е, или е загинал. Може би вече беше вдовица. Опита да не изпада в мрачно настроение, но неусетно я полазиха страшни мисли и трябваше да се мъчи да не заплаче.

Етел приключи с омайването на репортера и представи Мод на млада жена с две деца, стиснали полите й.

— Това е Джейн МакКъли, за която ти говорих. — Джейн имаше хубаво лице и решителен поглед.

Мод подаде ръка с думите:

— Надявам се днес да постигнем справедливост за Вас, госпожо МакКъли.

— Убедена съм, мадам. Много мило от Ваша страна. — Привичните почтителни маниери отмираха трудно дори и в егалитарните политически движения.

— Готови ли сме всички? — попита Етел.

Мод й подаде Лойд и групичката прекоси улицата. Влязоха през главния вход на благотворителната асоциация. Имаше приемна, където зад едно писалище седеше жена на средна възраст. Тя изглеждаше уплашена от тълпата. Мод я успокои:

— Няма от какво да се боите. Госпожа Уилямс и аз сме тук да видим госпожа Харгрийвс, вашата управителка.

— Ще видя дали е тук — нервно отвърна жената и стана.

Етел каза:

— Знам, че е тук. Видях я да влиза преди половин час.

Рецепционистката припряно излезе.

Жената, която се върна заедно с нея, не можеше да бъде сплашена така лесно. Госпожа Харгрийвс беше яка особа, някъде над четиридесет години. Носеше френско палто, пола и модерна шапка с широка плисирана панделка. Мод ехидно си рече, че ансамбълът губи целия си европейски шик върху тази мощна фигура. Госпожа Харгрийвс обаче притежаваше увереността, която носят парите. Притежаваше също тъй и голям нос.

— Да? — грубо попита тя.

„В борбата за равенство на жените понякога трябва да се бориш и с жени, не само с мъже“, помисли Мод.

— Дойдох да се видя с Вас, защото съм загрижена от Вашето отношение към госпожа МакКъли.

Госпожа Харгрийвс се постресна, несъмнено от аристократичния акцент на Мод. Огледа я изпитателно от глава до пети. Вероятно отбелязваше, че дрехите на Мод са също толкова скъпи, колкото и нейните. Когато заговори отново, тонът й не беше така арогантен:

— Боя се, че не мога да обсъждам индивидуални случаи.

— Обаче госпожа МакКъли ме помоли да разговарям с Вас. И е тук да потвърди.

— Не ме ли помните, госпожо Харгрийвс? — попита Джеин МакКъли.

— Всъщност, да. Помня, че бяхте много неучтива с мен.

Джейн се обърна към Мод и поясни:

— Рекох й да иде да си пъха носа в работите на някой друг.

Жените се разкискаха при споменаването на носа, а госпожа Харгрийвс се изчерви.

— Само че не може да отхвърлите кандидатура за помощ с основанието, че кандидатката не се е държала учтиво с Вас. — Мод сдържаше гнева си и се стараеше да говори с ледено неодобрение. — Вие със сигурност сте наясно с това.

Госпожа Харгрийвс отбранително вирна брадичка.

— Госпожа МакКъли е била видяна в питейното заведение Кучето и патицата и в мюзикхола Степни, и в двата случая с млад мъж. Правителството не иска да финансира непристойното поведение.

На Мод й се прииска да я удуши.

— Вие като че ли не разбирате каква е Вашата роля. Не Ви се полага да отказвате плащане на основата на подозрения.

Госпожа Харгрийвс позагуби самоувереността си. Етел подхвърли:

— Предполагам, че господин Харгрийвс е в безопасност у дома, Нали?

— Не, не е — бързичко отвърна жената. — Той е с армията в Египет.

— О! Значи и Вие получавате издръжка.

— Това какво общо има?

— Някой идва ли у дома Ви, госпожо Харгрийвс, за да проверява как се държите? Проверява ли се нивото на шерито в декантера в бюфета? Разпитва ли Ви някой за приятелството Ви с доставчика от бакалията?