Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Как смеете!

Мод каза:

— Възмущението Ви е разбираемо. А сега може би ще прецените защо госпожа МакКъли е реагирала така на Вашите разпити.

Госпожа Харгрийвс извиси глас.

— Това е нелепо. Няма място за сравнение!

— Няма място за сравнение ли? — гневно отвърна Мод — Съпругът на госпожа МакКъли, също като Вашия, рискува живота си за своята страна. И двете имате право на помощта за разделените от войната семейства. Обаче Вие имате правото да съдите нейното поведение и да й откажете парите, докато Вас никой не съди. Защо не? Офицерските съпруги понякога пият твърде много.

— И прелюбодействат — включи се Етел.

— Достатъчно! — викна госпожа Харгрийвс. — Отказвам да ме обиждат повече.

— Джейн МакКъли — също — каза Етел.

Мод обясни:

— Мъжът, когото сте видели с госпожа МакКъли, е бил нейният брат. Върнал се е у дома от Франция в отпуск. Разполагал е само с два дни и тя е имала желанието той да се позабавлява, преди да се върне в окопите. Затова го е завела в кръчмата и в мюзикхола.

Госпожа Харгрийвс се сконфузи, обаче отвърна предизвикателно:

— Да ми го беше казала, когато я попитах. Сега трябва да помоля да напуснете сградата.

— Сега, когато знаете истината, вярвам, че ще одобрите молбата на госпожа МакКъли.

— Ще видим.

— Настоявам да го сторите тук и сега.

— Невъзможно.

— Няма да си тръгнем, докато не го направите.

— Тогава ще повикам полицията.

— Добре.

Госпожа Харгрийвс се оттегли.

Етел се обърна към възхитения репортер:

— Къде е фотографът Ви?

— Чака отвън.

След няколко минути пристигна плещест полицай на средна възраст.

— Хайде, дами. Без проблеми, моля. Разотивайте се тихо.

— Отказвам да си тръгна. — Мод пристъпи напред. — Другите да правят каквото искат.

— А Вие коя ще да сте, мадам?

— Аз съм лейди Мод Фицхърбърт и ако искате да изляза, ще трябва да ме изнесете.

— Щом настоявате — отвърна полицаят и я взе на ръце.

Докато напускаха сградата, фотографът ги снима.

— Не те ли е страх? — попита Милдред.

— Да — призна Били. — Малко.

Той можеше да разговаря с Милдред. Тя като че ли и без това знаеше всичко за него. Живееше със сестра му вече от няколко години, а жените винаги си казваха всичко. У Милдред обаче имаше и нещо друго, което го караше да се чувства спокоен. Момичетата в Абъроуен все се мъчеха да впечатляват момчетата, приказваха само за ефекта и току проверяваха в огледалото как изглеждат. А Милдред просто си беше Милдред. Понякога казваше неприлични неща и разсмиваше Били. Той чувстваше, че може да й довери всичко.

Беше почти напълно покорен от нейната привлекателност. Не го омагьосваха светлите й къдрави коси, нито сините очи, а безгрижното й държание. После идеше и разликата във възрастта. Тя беше на двадесет и три, докато Били още нямаше осемнадесет. Милдред изглеждаше доста опитна и проницателна и за Били беше твърде ласкателен искреният й интерес към него. Гледаше я с копнеж през стаята и се надяваше на възможност да си поговорят насаме. Питаше се дали ще се осмели да докосне ръката й, да я прегърне и да я целуне.

Седяха около квадратната маса в кухнята на Етел — Били, Томи, Етел и Милдред. Беше топла вечер и вратата към задния двор беше отворена. Двете момиченца на Милдред играеха с Лойд на настлания с плочи под на кухнята. Инид и Лилиан бяха на по три и четири, но Били още не ги различаваше. Заради децата двете жени не искаха да излизат, затова Били и Томи взеха няколко бири от кръчмата.

— Ще се справиш — каза Милдред. — Обучен си.

— Аха.

Обучението не помогна много за увереността на Били. Имаше много маршировка, козируване и учения с щик. Били нямаше усещането, че са го научили да оцелява.

— Ако всички германци се окажат просто чучела на прътове, ще знаем как да ги бодем с щиковете — обади се Томи.

— Е, можете и да стреляте, нали? — попита Милдред.

Известно време се бяха обучавали с ръждиви и счупени пушки с печат „Тр“, тоест тренировъчни. Това значеше, че не бива да се стреля с тях в никакъв случай. Но най-накрая получиха и по една пушка Лий-Енфийлд , с подвижен пълнител с десет патрона калибър 303. Оказа се, че Били стреля добре — можеше да изпразни пълнителя за по-малко от минута и пак да уцели мишена с човешки размери от триста ярда. Лий-Енфийлд бяха прочути със своята скорострелност и държаха световния рекорд: тридесет и осем изстрела в минута.

— Екипировката е наред — отговори Били на Милдред. — Офицерите ме тревожат. Досега не съм срещал и един, на когото бих се доверил при авария в мината.