Кен Фоллетт - Крахът на титаните

„Нещата могат ужасно да се объркат“, помисли Гас. Немците можеха да отвърнат на блъфа на Уилсън и да му се противопоставят. Тогава какво би сторил той? Ако не направи нищо, ще изглежда глупаво. Уилсън каза на Гас, че скъсването на дипломатическите отношения няма непременно да доведе до война. Гас остана със страшното чувство, че кризата е извън контрол.

Но кайзерът не искаше война с Америка и за огромно облекчение на младия дипломат, рискованата постъпка на Уилсън даде резултат. В края на август германците обещаха да не атакуват пътнически кораби без предупреждение. Не беше съвсем задоволително, но прекрати противопоставянето.

Американските вестници, които не уловиха нито един от нюансите на положението, бяха във възторг. На втори септември Гас победоносно прочете на президента един абзац от хвалебствен материал в днешния Ню Йорк Ивнинг Поуст .

„Без да мобилизира нито един полк, без да събере флотилии, посредством чисто, неотклонно упорство да защити справедливостта, той успя да накара най-горделивата, арогантна и въоръжена страна в света да отстъпи пред него.“

— Още не са отстъпили — каза президентът.

Една вечер в края на септември заведоха Лев в склада, съблякоха го гол и вързаха ръцете му зад гърба. После Вялов излезе от кабинета си.

— Куче. Бясно псе.

— Какво съм направил? — попита Лев.

— Знаеш какво си направил, помияр мръсен.

Лев се уплаши — ако Вялов не иска да го чуе, то той няма да успее да се измъкне.

Вялов съблече сакото си и нави ръкавите на ризата.

— Носете — нареди той.

Норман Найъл, мършавият счетоводител, влезе в кабинета и се върна с бич в ръка.

Лев зяпна бича. Беше обикновен руски бич, с каквито по традиция се наказват престъпниците. Имаше дълга дървена дръжка и три корави кожени жила с оловни топчета на края. Лев никога не беше удрян с камшик, но беше виждал да се прави. В провинцията често дребните кражби и прелюбодеянието се наказваха с бичуване. В Петербург пък го прилагаха на политическите престъпници. Двадесет удара можеха да осакатят човек; сто — да го убият.

Вялов, още с жилетката със златната верижка на часовника, взе бича и го претегли в ръка. Найъл се изкиска. Иля и Тео гледаха с интерес.

Лев боязливо се сви, подложи гръб и се притисна в камара автомобилни гуми. Ударът се стовари с жестоко свистене, захапа врата и раменете му и той извика от болка.

Вялов удари пак. Този път заболя повече.

Лев сам не можеше да повярва на глупостта си. Беше преспал с девствената дъщеря на силен и жесток човек. Какво си беше въобразявал? Защо никога не можеше да устои на изкушението?

Вялов замахна отново. Този път Лев се хвърли по-далеч от бича, за да избегне удара. Само краищата на жилата го застигнаха, ала и те се забиха болезнено в плътта му и той отново извика.

Вялов вдигна камшика, почна да го спуща и спря по средата, когато Лев се извъртя, после удари. Ударът попадна върху бедрата на Лев и той видя как от раните шурва кръв. При следващото замахване отчаяно се метна встрани, препъна се и рухна на бетонния под. Докато лежеше на гръб и бързо губеше сила, Вялов го наложи отпред, по корема и хълбоците. Лев се търкулна. Изпитваше прекалено силна болка и страх, та да се изправи. Събра сили колкото да изпълзи на колене, като дете, но се хлъзна в кръвта си и камшикът отново изплющя върху него. Спря да крещи — не му остана дъх. Реши, че Вялов ще го бие до смърт. Закопня да изпадне в несвяст.

Ала Вялов му отказа това облекчение. Пусна камшика, запъхтян от усилието.

— Трябва да те убия — каза той, когато успя да поеме въздух. — Но не мога.

Лев не разбираше. Лежеше в локва кръв и гледаше нагоре към мъчителя си.

— Тя е бременна — продължи Вялов.

Със замъгления от страх и болка ум, Лев опита да разсъждава. Използваха кондоми. Човек можеше да си купи във всеки голям американски град. Винаги си слагаше. С изключение на първия път, разбира се, когато той не очакваше нищо; и когато тя му показваше празната къща и го бяха направили на голямото легло в спалнята за гости; и веднъж в градината след мръкване…

Разбра, че се е случило няколко пъти.

— Щеше да се жени за момчето на сенатор Дюър — каза Вялов и Лев долови в острия му глас едновременно горчивина и гняв. — Внукът ми можеше да стане президент.

На Лев му беше трудно да мисли, обаче схвана, че сватбата ще трябва да се отмени. Нямаше как Гас Дюър да се ожени за бременна с чуждо дете жена, колкото и да я обича. Освен ако…