Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Олга не отвърна, но го огледа преценяващо.

Това беше достатъчна покана за Лев и той я целуна.

Тя издаде слаб гърлен звук и слабо го побутна в гърдите, но всъщност не се противеше. Той хвърли цигарата през прозореца и сложи ръка на гърдите й. Олга стисна китката му, като че се мъчеше да го отблъсне, а после само я притисна по-силно към нежната си плът.

Лев докосна с език затворените й устни. Тя се дръпна и го изгледа сепнато. Лев разбра, че тя не знае да се целува така. Наистина беше неопитна.

— Всичко е наред — рече той. — Довери ми се.

После всичко се случи много бързо. Имаше някаква отчаяна настойчивост в нейната страст. Лев имаше опит с няколко жени и вярваше, че е разумно да оставя жената да определя темпото. Колебливата жена не биваше да се препира, а нетърпеливата — да се сдържа. Когато си проправи път през бельото на Олга и я погали нежно отдолу, тя така се възбуди, че заплака от желание. Ако беше истина, че е на двадесет години и плахите момчета в Бъфало дори не са я целунали, то у нея трябваше да се крие много притеснение, прецени Лев. Тя с готовност надигна хълбоци, за да може той да събуе кюлотите й. А когато я целуна там, тя извика, изненадана и възбудена. Сигурно беше девствена, но Лев беше твърде разгорещен и тази мисъл не можеше да го спре.

Тя легна с единия крак върху седалката и другия на пода, с набрани на кръста поли и разтворени бедра. Дишаше тежко с отворена уста. Наблюдаваше го с широко отворени очи, докато той се разкопчаваше. Проникна в нея внимателно, понеже знаеше, че момичетата лесно изпитват болка там, но тя обхвана кръста му и го притисна нетърпеливо към себе си, сякаш се боеше, че желанието й ще остане излъгано в последния миг. Мембраната й бързо се скъса, а тя възкликна като от мимолетна болка. Движеше се в свой ритъм и Лев я остави да води, усещайки, че тя откликва на нужда, която не може да отхвърли.

За него това беше по-вълнуващо от всичко досега. Някои момичета бяха опитни; други бяха невинни, но готови да доставят удоволствие; трети искаха да задоволят първо партньора си. Ала Лев никога не бе срещал желание, силно колкото нейното, и това го възбуди безкрайно.

Той се въздържаше. Олга извика силно и той захлупи устата й с длан, за да заглуши звука. Тя ритна като конче и зарови лице в рамото му. Тя свърши с приглушен крясък, а миг по-късно я последва и той.

Отдръпна се от нея и седна на пода. Тя не помръдваше и дишаше тежко. Не продумаха цяла минута. Накрая тя се поизправи на седалката.

— О, Боже. Не знаех, че ще е така.

— Обикновено не е — отговори Лев.

Олга мълча дълго и умислено, после рече по-тихо:

— Какво направих?

Той не отговори.

Тя си събра бельото от пода на колата и го облече. Поседя неподвижно, успокои дишането си и слезе.

Лев я гледаше в очакване да каже нещо, обаче тя мълчеше. Отиде до задната врата на гаража, отвори и излезе.

А на следващия ден се върна.

Едит Голт прие предложението за женитба на президента Уилсън на двадесет и девети юни. През юли президентът се върна за кратко в Белия дом.

— Трябва да се върна във Вашингтон за няколко дни — каза Гас на Олга, докато се разхождаха из зоологическата градина.

— Колко?

— За колкото съм нужен на президента.

— Колко вълнуващо!

Гас кимна.

— Най-добрата работа в света. Но пък не мога сам да съм си господар. Ако кризата с Германия ескалира, ще мине дълго време, преди да се върна в Бъфало.

— Ще ни липсваш.

— И ти ще ми липсваш. Така се сближихме откак се върнах. — Излизаха с лодка в езерото в парка Делауеър, ходиха на плаж на Кристъл бийч, пътуваха с параходче нагоре по реката към Ниагарския водопад и към канадския бряг на езерото и през ден играеха тенис. Винаги бяха с група приятели и ги наглеждаше поне една от бдителните майки. Днес с тях беше госпожа Вялова. Вървеше на няколко крачки зад тях и говореше с Чък Диксън. Гас продължи: — Чудя се имаш ли представа колко ще ми липсваш.

Олга се усмихна, но не отговори.

— Това е най-хубавото лято в живота ми — каза Гас.

— И в моя! — каза тя и завъртя бяло-червеното чадърче, което я пазеше от слънцето.

Думите й доставиха удоволствие на Гас, макар да не беше сигурен, че именно неговата компания я прави щастлива. Все не можеше да я разбере напълно. Видимо винаги й ставаше приятно да го среща и с радост разговаряше с него с часове. Но не беше забелязал никакво чувство, никакъв признак, че отношението й към него не е просто приятелско, а има страст. Разбира се, нито едно прилично момиче няма да показва такива признаци преди да се сгоди. Въпреки всичко, Гас беше объркан. Навярно това беше част от привлекателността на Олга.