Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Сред гостите, които също гледаха, имаше половин дузина младежи — момичетата в ярки летни рокли, а мъжете с широкополи сламени шапки. Госпожа Вялова наблюдаваше играта изпод чадъра си с доволна усмивка. Униформена прислужница поднасяше лимонада.

Гас Дюър победи Олга и те напуснаха корта. Друга двойка веднага зае мястото им. Олга дръзко прие цигара от съперника си. Лев видя как младежът й поднася огънче. Копнееше да е един от тези млади хора, да играе тенис в красив костюм и да пие лимонада.

Мощен удар запрати топката към него. Той я хвана и вместо да я хвърли обратно, отиде до корта и я даде на един от играчите. Погледна Олга. Тя беше потънала в разговор с Дюър; флиртуваше с него, както с Лев в гаража. Прониза го ревност и му се прииска да разбие муцуната на дългуча. Срещна погледа на Олга и й се усмихна най-чаровно, обаче тя извърна очи, без да покаже че го познава. Останалите младежи пък въобще не му обърнаха внимание.

Лев си каза, че това е напълно естествено: едно момиче може да се държи приятелски с шофьора, докато пуши в гаража, а когато е с приятелите си, да го приема за част от мебелировката. Все пак, гордостта му беше наранена.

Обърна се и видя как Вялов крачи по настланата с чакъл алея към тенис корта. Беше в делови костюм с жилетка. Лев предположи, че се отбива да поздрави приятелите на дъщеря си, преди да се върне в града.

Всеки момент щеше да види как Олга пуши и да се разяри.

Лев се вдъхнови. С две крачки прекоси разстоянието до Олга. Ловко измъкна цигарата измежду пръстите й.

— Ей! — възнегодува тя.

Дюър начумерено попита:

— Какво, по дяволите, правиш?

Лев се обърна и захапа цигарата. Тогава Вялов го съгледа.

— Какво търсиш тук? — троснато попита той. — Извади колата.

— Да, господине — каза Лев.

— И угаси проклетата цигара, когато говориш с мен.

Лев махна въгленчето и пусна фаса в джоба си.

— Извинете ме, господин Вялов, забравих си мястото.

— Да не се повтаря.

— Да, господине.

Лев пъргаво се отдалечи. После погледна през рамо. Младежите бяха станали на крака и Вялов бодро се здрависваше с всички. Олга с гузно изражение представяше приятелите си. Едва й се беше разминало. Отправи на Лев признателен поглед.

Той й смигна и продължи да крачи.

В салона на Урсула Дюър имаше малко на брой украси, ала всяка от тях беше ценна по своему: мраморна глава от Ели Наделман 7 7 Ели Наделман (20.02.1882–28.12.1946 г.) — скулптор с голямо влияние в американското изкуство в началото на XX век (бел. прев.). , първо издание на Женевската Библия, роза в кристална ваза и рамкирана фотография на дядото на госпожа Дюър, който отворил един от първите универсални магазини в Америка. Гас влезе в салона в шест часа и свари майка си в копринена вечерна рокля и четяща един нов роман, Добрият войник . 8 8 Става дума за излезлия през 1915 г. роман на английския писател Форд Мадъкс Форд (17.12.1873–26.06.1939 г.), приеман от мнозина за най-доброто му произведение (бел. прев.).

— Как е книгата? — попита той.

— Изключително добра. Удивителното е, че авторът е голям мерзавец, доколкото разбирам.

Гас приготви коктейл по неин вкус, без захар. Беше нервен. „На моята възраст не би трябвало да се боя от майка си“, помисли той. Но Урсула можеше да е убийствено критична. Подаде й питието.

— Благодаря. Доволен ли си от лятната почивка?

— Много.

— Опасявах се, че вече нямаш търпение да се върнеш към вълненията на Вашингтон и Белия дом.

И Гас имаше подобни очаквания в началото, ала ваканцията му носеше неочаквани удоволствия.

— Ще се върна, щом се върне и президентът, но дотогава си прекарвам чудесно.

— Удроу ще обяви ли война на Германия, как мислиш?

— Надявам се, че не. Немците са склонни да отстъпят. Обаче искат американците да спрат да продават оръжия на Съюзниците.

— А ние ще спрем ли? — Урсула беше от немско потекло, както и половин Бъфало, но когато казваше „ние“, имаше предвид Америка.

— По никакъв начин. Нашите фабрики печелят доста добре от британските поръчки.

— Значи сме в безизходица.

— Още не. Още маневрираме. Междувременно, за да ни напомни за напрежението, под което се намират неутралните страни, Италия се е присъединила към Съюзниците.

— Това ще има ли значение?

— Не достатъчно.

Гас пое дълбоко дъх и продължи:

— Днес следобед играх тенис у Вялови. — Гласът му не прозвуча така нехайно, както се бе надявал.

— Спечели ли, скъпи?

— Да. Имат имение по модела на къщите в прерията. Много впечатляващо.