Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Гас живо помнеше как Карълайн Уигмор показва нуждите си с непогрешима яснота. Установи, че често мисли за Карълайн, единствената друга жена, която беше обичал някога. Щом тя можеше да каже какво иска, защо и Олга да не може? Но Карълайн беше омъжена жена, а Олга — девойка под крилото на родителите си.

Спряха пред мечата клетка и погледаха през стоманените пръти едно кафяво мече. То седеше и също ги гледаше.

— Чудя се дали всичките ни останали дни може да са така щастливи — подхвана Гас.

— Защо не? — отвърна тя.

Това насърчение ли беше? Погледна я, но тя продължаваше да наблюдава мечето. Гас изучаваше сините й очи, мекия розов овал на лицето й, нежната кожа на шията й.

— Ако бях Тициан, щях да те нарисувам.

Край тях минаха госпожа Вялова и Чък и продължиха разходката. Гас и Олга нямаше кога да останат по-усамотени.

Най-сетне тя обърна поглед към него и на Гас му се стори, че вижда обич в очите й. Това му даде смелост. „Ако един президент, който е овдовял преди по-малко от година, може да го направи, значи и аз мога“, рече си той.

— Обичам те, Олга.

Тя не каза нищо. Продължи да го гледа.

Гас преглътна. Отново не беше способен да я разгадае.

— Има ли някаква възможност… може ли да се надявам някой ден да ме обичаш и ти?

Взря се в нея със затаен дъх. В момента тя държеше живота му в ръцете си.

Мълчаха дълго. Мислеше ли? Претегляше ли го? Или просто се колебаеше, преди да вземе решение, което би променило живота й?

Накрая тя се усмихна и рече:

— О, да.

Гас едва повярва на чутото.

— Какво? Наистина ли?

— Наистина — засмя се тя щастливо.

— Обичаш ли ме? — попита той и взе ръката й. Тя кимна.

— Трябва да го кажеш — рече той.

— Да, Гас, обичам те.

Той целуна ръката й.

— Ще говоря с баща ти, преди да замина за Вашингтон.

— Мисля, че знам какво ще отговори.

— След това можем да кажем на всички.

— Да.

— Благодаря ти — каза той с жар. — Направи ме много щастлив.

Гас се отби в кабинета на Йосиф Вялов на следващата сутрин и официално му поиска разрешение да предложи брак на Олга. Вялов обяви, че е доволен. Макар да очакваше отговора, Гас се почувства отмалял от облекчение.

Гас беше тръгнал към гарата да вземе влака за Вашингтон, затова се разбраха да празнуват веднага след завръщането му. А през това време за младежа беше удоволствие да остави планирането на сватбата в ръцете на своята майка и на майката на Олга.

С пружинираща крачка влезе в салона на Централната гара на Търговската улица и налетя на Роза Хелман. Тя излизаше с малка пътна чанта в ръка. Носеше червена шапка.

— Здравей — каза Гас. — Мога ли да ти помогна с багажа?

Не, благодаря ти, не тежи. Отсъствах само една нощ. Бях на интервю в една от телеграфните агенции.

Гас вдигна вежди.

— За репортерско място?

— Да. И го получих.

— Поздравления! Извини ме, ако звуча изненадано. Не знаех, че вземат на работа жени.

— Не е обичайно, но не е и нечувано. Ню Йорк Таймс е наел първата си репортерка през 1869 година. Името й било Мария Морган.

— С какво ще се занимаваш?

— Ще помагам на вашингтонския кореспондент. Истината е, че любовният живот на президента ги е навел на мисълта, че им трябва жена в столицата. Мъжете имат склонността да пропускат романтичните истории.

Гас се почуди дали е споменала, че е близка с един от най-доверените сътрудници на Уилсън. Вероятно — репортерите не бяха свенливи. Несъмнено това й беше помогнало да получи назначението.

— А аз се връщам във Вашингтон. Предполагам, че ще се видим там.

— Надявам се.

— И аз имам добри новини — радостно отбеляза той. — Предложих на Олга Вялова и тя прие. Ще се женим.

Роза го изгледа и каза:

— Глупак.

Да го беше зашлевила, нямаше да го изуми толкова. Гас я гледаше със зяпнала уста.

— Проклет глупак — повтори тя и се отдалечи.

Още двама американци загинаха на деветнадесети август, когато германците торпилираха друг голям британски лайнер, Арабик .

Гас съжаляваше за жертвите, но повече се ужасяваше от неумолимото въвличане на Америка в европейския конфликт. Имаше усещането, че президентът е на ръба. Гас искаше да се ожени в мирен и щастлив свят; страхуваше се от бъдеще, почернено от клането, жестокостта и разрухата на войната.

По нареждане на Уилсън Гас довери на неколцина репортери, извън протокола, че президентът е на ръба да скъса дипломатическите отношения с Германия. Междувременно новият държавен секретар Робърт Лансинг опита да сключи някаква сделка с немския посланик граф Йохан фон Бернсторф.