Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Толкова новобогаташко.

— И ние някога сме били новобогаташи, нали? Когато дядо ти е отворил магазина.

— Уморяваш ме, когато почнеш да говориш като социалист Ангъс, дори и непреднамерено — отвърна Урсула и отпи. — Мм, отлично е.

— Мамо, би ли сторила нещо за мен?

— Разбира се, скъпи, ако мога.

— Няма да ти хареса.

— Какво е?

— Искам да поканиш госпожа Вялова на чай.

Майка му бавно и внимателно остави питието.

— Разбирам.

— Няма ли да попиташ защо?

— Зная защо. Има само една възможна причина. Виждала съм нейната възхитително красива дъщеря.

— Няма защо да се сърдиш. Вялов е водеща фигура в града и е много богат. А Олга е ангел.

— Е, ако не ангел, поне е християнка.

— Вялови са православни — каза Гас. Прецени, че е добре да съобщи наведнъж всички лоши новини. — Ходят в църквата „Св. св. Петър и Павел“ на улица „Айдиъл“.

Дюърови бяха от Епископалната църква.

— Е, поне не са евреи, слава Богу. — Навремето Урсула се опасяваше, че Гас ще се ожени за Рейчъл Абрамов. Той наистина много я харесваше, но не я обичаше. — А и може би трябва да се радваме, че Олга не е златотърсачка.

— Определено. Бих могъл да предположа, че Вялов е по-богат от татко.

— Нямам никаква представа. — Не се очакваше от жени като Урсула да разбират от пари. Гас подозираше, че знаят нетната стойност на собствените си и на чуждите съпрузи с точност до десет цента въпреки престореното невежество.

Урсула не беше толкова сърдита, колкото той очакваше.

— Значи ще го направиш? — попита Гас боязливо.

— Разбира се. Ще пратя бележка на госпожа Вялова.

Гас се въодушеви, но начаса го връхлетя ново опасение.

— И помни — недей да каниш твоите снобски приятелки, та да караш да се чувства под вашето ниво.

— Нямам приятелки сноби.

Забележката беше толкова нелепа, че не заслужаваше отговор.

— Покани госпожа Фишър, тя е мила. И леля Гертруд.

— Добре.

— Благодаря ти, майко. — Гас изпитваше огромно облекчение, сякаш беше преминал някакво тежко изпитание. — Знам, че Олга не е снахата, за която си мечтала, обаче съм убеден, че много скоро ще се привържеш към нея.

— Скъпи ми сине, ти си почти на двадесет и шест. Преди пет години може би щях да опитам да те разубедя да не се жениш за наследницата на съмнителен бизнесмен, но напоследък се чудя ще имам ли някога внуци. Ако сега ми заявиш, че искаш да се ожениш за разведена келнерка полякиня, боя се, че първата ми грижа ще е дали е още способна да роди деца.

— Е, нека не прибързваме. Олга не се е съгласила да се омъжи за мен. Дори не съм я питал.

— Че как би могла да ти устои? — Тя се изправи и го целуна. — А сега ми направи още едно питие.

— Спаси ми живота! — каза Олга. — Баща ми щеше да ме убие.

Лев се усмихна.

— Видях, че идва. Трябваше да действам бързо.

— Толкова съм ти благодарна — рече Олга и го целуна по устните.

Лев се сепна. Олга се дръпна, преди той да успее да се възползва, но Лев веднага схвана, че отношенията им вече са други. Огледа нервно около гаража, обаче бяха сами.

Тя извади кутия цигари, взе една. Той й я запали, както беше направил Гас Дюър предния ден. Интимен жест, който караше жената да наклони глава и да позволи на мъжа да наблюдава устните й. Създаваше романтично настроение.

Олга се облегна в седалката на пакарда и издуха дима. Лев влезе в колата и се настани до нея. Тя не възрази. Лев си запали цигара. Поседяха така в сумрака, димът от цигарите им се смесваше с миризмите на кожа, масло и с парфюма с аромат на цветя на Олга.

За да наруши тишината, Лев каза:

— Дано си харесала твоето тенис-парти.

Олга въздъхна.

— Всички момчета в града се боят от баща ми. Мислят си, че ще ги гръмне, ако ме целунат.

— А той ще ги гръмне ли?

— Вероятно — засмя се тя.

— Аз не се страхувам от него. — Това беше близо до истината. Всъщност, не че не се боеше, просто не обръщаше внимание на страховете си и винаги се надяваше да се измъкне от затрудненията с приказки.

— Наистина? — Тя го погледна скептично.

— Затова ме нае. — И това съвсем не беше далеч от действителността. — Питай го.

— Може и да го питам.

— Гас Дюър истински те харесва.

— Баща ми много ще се радва да ме омъжи за него.

— Защо?

— Богат е, от стар род в Бъфало, а баща му е сенатор.

— Винаги ли правиш каквото иска татко ти?

Тя замислено дръпна от цигарата.

— Да — рече накрая и издиша.

— Обичам да гледам устните ти, когато пушиш.