Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Когато немски подводници убиват американски граждани, президентът не може…

Той щеше да каже „да си затваря очите“. Поколеба се, изчерви се и довърши:

— Да не обърне внимание.

Тя сякаш не забеляза смущението му.

— Но британците блокират немските пристанища в нарушение на международните закони и в резултат немските жени и деца гладуват. Междувременно войната във Франция е в застой, и двете страни не са помръднали с повече от няколко ярда през последните шест месеца. На немците им се налага да потапят британски кораби. В противен случай ще загубят войната.

Тя притежаваше впечатляващата способност да схваща сложните неща, затова Гас винаги разговаряше с нея с удоволствие.

— Изучавал съм международно право. Строго погледнато, британците не действат незаконно. Морските блокади бяха забранени с Лондонската декларация от 1909 година, обаче тя така и остана нератифицирана.

Роза не се оставяше да я оборят така лесно.

— Забрави юридическите подробности. Германците предупредиха американците да не пътуват с британски лайнери. Те пуснаха обява във вестниците, за Бога! Какво още можеха да направят? Представи си, че ние сме във война с Мексико и Лузитания е мексикански кораб, превозващ оръжия, с които да бъдат убити американски войници. Ще го пуснем ли да мине?

Добър въпрос, на който Гас не можеше да даде разумен отговор. Той каза:

— Е, държавният секретар Брайън е на твоето мнение. — Уилям Дженингс Брайън беше подал оставка заради нотата на Уилсън до германското правителство. — Той смяташе, че е достатъчно само да предупредим американците да не пътуват с кораби на някоя от воюващите страни.

Роза не искаше да го остави да се измъкне.

— Брайън разбира, че Уилсън е поел огромен риск. Ако германците не отстъпят сега, надали ще успеем да избегнем войната с тях.

Гас нямаше да признае пред една журналистка, че таи същите опасения. Уилсън беше изискал от германското правителство да се откаже от нападенията над цивилни съдове, да плати репарации и да не допусне случаят да се повтори — с други думи, да позволи на Великобритания свободно плаване, докато немските кораби останат затворени в пристанищата заради блокадата. Трудно човек можеше да си представи как някое правителство се съгласява с подобни искания.

— Обаче общественото мнение подкрепя стореното от президента.

— Общественото мнение може да е погрешно.

— Но президентът не може да го пренебрегва. Виж сега, Уилсън ходи по опънато въже. Иска да не се намесваме във войната, но не иска Америка да изглежда слаба на международната дипломатическа сцена. Според мен за момента успява да запази равновесие.

— А в бъдеще?

Ето това беше притеснителният въпрос.

— Никой не може да предвиди бъдещето — каза Гас. — Дори Удроу Уилсън.

— Отговор като от политик — засмя се Роза. — Далеч ще стигнеш във Вашингтон.

Някой друг я заговори и тя му обърна гръб.

Гас се отдалечи с усещането, че е участвал в боксов мач с равен резултат.

Част от посетителите бяха поканени на чай с лектора. Гас беше сред привилегированите, защото майка му подпомагаше галерията. Остави Роза и отиде в частната зала, където с удоволствие забеляза Олга. Несъмнено и нейният баща даваше пари за галерията.

Взе чаша чай и отиде при нея.

— Ако имате някога път към Вашингтон, с удоволствие ще Ви разведа из Белия дом.

— О! А можете ли да ме представите на президента?

Искаше да отговори Да! Всичко бих направил! Но не прибърза да обещае нещо, което може и да не е в състояние да изпълни.

— Вероятно. Зависи колко ще е зает в момента. Когато седне пред машината и почне да пише речи или изявления за печата, никому не е позволено да го безпокои.

— Толкова се натъжих, когато жена му почина — рече Олга. Елън Уилсън се спомина почти преди година, малко след избухването на войната в Европа.

Гас кимна.

— Той беше съсипан.

— Но чух, че вече ухажва някаква богата вдовица.

Гас се посмути. Във Вашингтон беше публична тайна, че Уилсън се е влюбил с младежка страст в пищната госпожа Едит Голт едва осем месеца след кончината на съпругата си. Президентът бе на петдесет и осем, любимата му — на четиридесет и една. Сега бяха заедно в Ню Хемпшър. Гас беше сред малцината, които освен това знаеха, че преди месец Уилсън е предложил брак, но госпожа Голт още не е отговорила.

— Кой Ви каза това? — попита той Олга.

— Вярно ли е?

Гас имаше огромното желание да я впечатли с вътрешна информация, обаче успя да устои на изкушението.