Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Но не прави само това, което народът иска, нали?

— О, не, разбира се. Президентът Уилсън казва, че отношението на държавника към общественото мнение трябва да е като отношението на моряка към вятъра. Да го използва, за да тласка кораба в една или друга посока и никога да не се мъчи да върви право срещу него.

Олга въздъхна.

— Много ми се щеше да изуча тези неща, но баща ми няма да ме пусне в колеж.

— Несъмнено смята, че ще се научите да пушите и да пиете джин — ухили се Гас.

— А и на по-лоши неща — отвърна тя. Малко неприлична забележка от неомъжена жена. Изненадата навярно се бе изписала по лицето му, защото Олга бързо добави:

— Извинете ме, притесних Ви.

— О, никак. — Всъщност се чувстваше запленен. За да я накара да продължи да говори, попита — Какво бихте учили в колежа?

— Може би история.

— Обичам историята. Някой определен период?

— Искам да разбера собственото си минало. Защо се е наложило баща ми да напусне Русия? Защо Америка е толкова по-добра? Трябва да има причини.

— Така е! — Гас се вълнуваше, че толкова красиво момиче споделя неговото интелектуално любопитство. Изведнъж си представи как те са семейство, седят в нейния будоар след някое увеселение, разговарят за световната политика, докато се приготвят да си легнат, той самият е по пижама и наблюдава как тя спокойно сваля бижутата и се измъква от дрехите си… После срещна погледа й и доби усещането, че тя е отгатнала мислите му и се смути. Помъчи се да измисли какво да каже, но езикът му се върза.

Тогава пристигна лекторът и публиката притихна.

Гас се наслади на беседата повече, отколкото очакваше. Лекторът беше снел цветни диапозитиви Аутохром на няколко платна на Тициан и с помощта на магическия фенер ги прожектираше на голям бял екран.

Когато лекцията свърши, той искаше до поговори още с Олга, но му попречиха. Към тях приближи Чък Диксън, познат на Гас от училище. Чък беше чаровен и общителен и Гас му завиждаше. И двамата бяха на двадесет и пет, но в присъствието на Чък Гас се чувстваше като непохватен ученик.

— Олга, трябва да се видиш с братовчед ми — весело рече Чък. — Гледа те от другия край на залата.

После се усмихна дружелюбно на Гас.

— Съжалявам, че ще те лиша от омайващата компания, Дюър, но не можеш да я имаш цял следобед, нали разбираш.

Собственически улови момичето през кръста и го отведе.

Гас се почувства ограбен. Толкова добре му беше потръгнало с Олга. За него първите разговори с момичетата обикновено бяха най-тежки, а с нея вървеше добре. И сега Чък Диксън, който в училище все беше най-слаб в класа, просто тръгна с нея със същата леснина, с която би взел питие от подноса на келнера.

Докато се оглеждаше за други познати, към него приближи еднооко момиче.

Когато срещна Роза Хелмън за пръв път — на благотворителна вечеря в полза на градския симфоничен оркестър, където свиреше и нейният брат — Гас помисли, че му намига. Всъщност едното й око беше постоянно затворено. Иначе лицето й беше хубаво, а това правеше недъга още по-очевиден. Нещо повече, Роза се обличаше винаги със стил, като че в знак на предизвикателство. Днес носеше дръзко накривена сламена шапка и някак изглеждаше шик.

При последната им среща тя редактираше малотиражен радикален вестник, Бъфало Анархист . Затова я попита:

— Анархистите вълнуват ли се от изкуство?

— Сега работя за Ивнинг адвъртайзър — отвърна тя.

Гас се изненада.

— Наясно ли е редакторът с политическите ти убеждения?

— Убежденията ми вече не са толкова крайни. Той обаче знае историята ми.

— Предполагам, преценил е, че щом си успяла с един анархистки вестник, значи си добра.

— Каза ми, че ме е взел, защото имам повече топки от които и е двама негови мъже-репортери.

Гас знаеше, че тя обича да шокира, но дори така устата му зяпна.

Роза се засмя.

— Въпреки това още ме праща да отразявам изложби и модни ревюта. — После смени темата. — Как е работата в Белия дом?

Гас си даваше сметка, че всяка негова дума може да се появи в нейния вестник.

— Изключително вълнуваща. Мисля, че Уилсън е велик президент. Може би най-добрият, който някога сме имали.

— Как можеш да говориш така? Той е опасно близо до това да ни въвлече в европейската война.

Това отношение беше често срещано сред етническите немци, които естествено приемаха гледната точка на Германия, и сред левичарите, които искаха царят да бъде разгромен. Освен това, много хора, които не бяха нито немци, нито левичари, споделяха същото мнение. Гас отговори внимателно: