Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Ники Форман ли беше? Чух, че гушнал цял камион цигари.

Лев нямаше да даде подобна информация на непознат.

— Не познавам такъв човек — отговори той с все още любезен тон.

— Не знаеш ли, че Ирландският разбойник е собственост на господин Ви?

Лев бе обзет от пристъп на гняв. Господин Ви трябва да беше Йосиф Вялов. Той изостави примирителния тон:

— Ами сложете знак.

— Не продаваш разни работи в баровете на господин Ви, докато той не ти разреши.

Лев сви рамене.

— Не знаех това.

— Това ще ти помогне да запомниш — каза мъжът и замахна с юмрук.

Лев очакваше удара и рязко се отдръпна назад. Ръката на бияча замахна в празното пространство, той залитна и загуби равновесие. Лев пристъпи напред и го изрита в пищяла. По принцип един юмрук беше слабо оръжие и въобще не можеше да се сравнява с обутия в ботуш крак. Лев ритна е всичка сила, но не достатъчно, за да счупи кост. Мъжът изрева гневно, отново замахна и пак пропусна.

Нямаше смисъл да удря такъв човек в лицето — вероятно бе загубил всякаква чувствителност там. Лев го ритна в слабините. И двете му ръце се събраха на чатала; той остана без въздух и се наведе напред. Лев го изрита в стомаха. Човекът отваряше и затваряше уста като златна рибка — не можеше да си поеме дъх. Лев отстъпи настрана и го изрита през краката. Онзи падна по гръб. Лев се прицели внимателно и го ритна в коляното, за да не може да се движи бързо, когато стане.

Запъхтян от усилието, той произнесе:

— Кажи на господин Ви, че трябва да е по-учтив.

Отдалечи се задъхан. Чу как зад гърба му някой подвиква:

— Ей, Иля, какво става с тебе, бе?

Две пресечки по-нататък дишането му се успокои, а пулсът се забави. „Йосиф Вялов да върви по дяволите“ — рече си той. „Мръсникът ме измами, но няма да му се дам да ме тормози.“

Вялов нямаше да разбере кой е пребил Иля. Никой в Ирландския разбойник не познаваше Лев. Вялов можеше и да откачи, но не можеше да направи нищо по въпроса.

Лев започна да се въодушевява. „Нокаутирах Иля“ — рече си той — „и нищо не ме уличава!“

Джобът му все още беше пълен е пари. Спря да купи две пържоли и бутилка джин.

Живееше на улица с порутени тухлени къщи, подразделени на малки апартаменти. На площадката пред съседната сграда седеше Марга и си пилеше ноктите. Тя беше хубава чернокоса рускиня на около деветнадесет с прелъстителна усмивка. Работеше като сервитьорка, но се надяваше да успее като певица. Няколко пъти я беше черпил, а веднъж я целуна. Тя отвърна на целувката му с желание.

— Здрасти, хлапе! — подвикна тя.

— На кого викаш хлапе? Какво ще правиш тая вечер?

— Имам среща — каза Марга.

Лев не й повярва. Никога не би си признала, че няма какво да върши.

— Зарежи го — продължи той. — Има лош дъх.

Тя се усмихна.

— Та ти дори не знаеш кой е!

— Ела ми на гости — и той повдигна книжната кесия. — Ще готвя пържоли.

— Ще си помисля.

— Донеси лед — и той влезе в къщата.

По американските разбирания апартаментът му беше беден, но на Лев му се струваше просторен и удобен. Имаше стая — комбинирана спалня и дневна, и кухня; имаше и течаща вода, и електричество — и това само за него! В Санкт Петербург такъв апартамент би служил за дом на десет или повече души.

Свали сакото си, нави ръкави и изми ръцете и лицето си на кухненската мивка. Надяваше се Марга да дойде. Тя беше негов тип момиче — винаги готова да се смее, да танцува или да се забавлява; не се тревожеше твърде много за бъдещето. Лев обели и наряза картофи, после сложи тигана на горещия котлон и постави в него бучка мас. Докато картофите се пържеха, тя се появи с голяма халба натрошен лед и направи питиета с джин и захар.

Лев отпи от своето и после нежно я целуна по устните.

— Добре е на вкус! — отбеляза той.

— Дързък си — каза му тя, но протестът й не беше сериозен. Лев си зададе въпроса дали ще може да я вкара в леглото.

Захвана да пържи месото.

— Впечатлена съм — призна тя. — Малцина мъже могат да готвят.

— Баща ми умря, когато бях на шест, а майка ми — когато бях на единадесет — обясни Лев. — Отгледа ме брат ми Григорий. Научихме се да се грижим сами за себе си. Не че в Русия сме яли пържоли.

Марга го попита за Григорий и докато вечеряха, Лев й разказа живота си. Повечето момичета се трогваха от историята на двете сирачета, които се борят да оцелеят, работят в голяма фабрика за локомотиви и плащат наем за легло. Лев гузно пропусна онази част с изоставената бременна приятелка.