Кен Фоллетт - Крахът на титаните

В продължение на година, откак бе слязъл в Кардиф, той говореше английски всеки ден и вече приказваше с лекота. Американците твърдяха, че има британски акцент, и някои от изразите, научени от него в Абъроуен, не им бяха познати — например специфичното означаване на тук и там , или особената форма на нали в края на изреченията. Той обаче можеше да каже почти всичко, което искаше, а момичетата бяха очаровани, щом им кажеше сладка моя .

Няколко минути преди шест, малко преди края на работата за деня, приятелят му Ник влезе в обора с цигара между зъбите.

— Фатима. Турски тютюн. Прелест — каза той и вдиша с преувеличена наслада.

Пълното име на Ник беше Николай Давидович Фомек, но тук му викаха Ник Форман. От време на време помагаше на Лев в игрите на карти, подобно на Спиря и Рис Прайс. Но основно се занимаваше с кражби.

— Колко? — попита Лев.

— В магазините върви по петдесет цента за кутия от сто цигари. За теб, десет цента. Продавай ги за двадесет и пет.

Лев знаеше, че Фатима е харесвана марка. Лесно щеше да продаде цигарите на половин цена. Огледа се. Шефът не се мяркаше наоколо.

— Става.

— Колко искаш? Имам пълен багажник.

Лев имаше долар в джоба си.

— Двадесет кутии. Давам ти един долар сега и един после.

— Не давам на кредит.

Лев постави ръка на рамото на Ник.

— Айде, приятел, можеш да ми вярваш. Нали сме авери?

— Двадесет тогава. Сега се връщам.

Лев намери в ъгъла стар чувал за зоб. Ник се върна с двадесет дълги и зелени тенекиени кутии с картинка на забулена жена на капака. Лев ги прибра в чувала и даде долара на Ник.

— Винаги е добре да помогнеш на сънародник — рече Ник и се изниза.

Лев почисти чесалото и инструмента за вадене на камъчета от копитата. В шест и половина пожела приятна вечер на главния коняр и се отправи към Първи район. Малко му беше чоглаво да мъкне чувал за зоб по улиците и се питаше какво би казал, ако го спре някой полицай и поиска да види какво носи. Но не се притесняваше твърде — успяваше да се измъкне с приказки от почти всяко положение.

Влезе в голям и много посещаван бар, Ирландския разбойник . Проправи си път сред навалицата, купи голяма бира и жадно изпи половината. После се настани до една група работници, които говореха на смесица от полски и английски. След малко попита:

— Някой тук да пуши Фатима ?

Един плешивец с кожена престилка каза:

— Аха. Припалвам от време на време.

— Искаш ли да купиш цяла кутия на половин цена? Четвърт долар за сто цигари.

— Че какво им има?

— Нищо. Загубиха се. Някой ги намери.

— Малко рисковано звучи.

— Слушай. Остави си парите на масата. Няма да ги взема, докато не ми кажеш.

Мъжете вече проявиха интерес. Плешивият порови в джоба си и извади четвърт долар. Лев взе от чувала кутия цигари и му я подаде. Онзи отвори кутията. Извади сгънато листче хартия и го разгърна — беше снимка.

— Скивай, и бейзболна картичка има! — възкликна той. Сложи цигара в устата си, запали я. Усмихна се на Лев. — Добре, вземи си парите.

Друг мъж гледаше иззад рамото на Лев.

— Колко?

Лев му каза и мъжът купи две кутии.

За половин част продаде всичко. Бе доволен — превърнал бе два долара в пет за по-малко от час. На работа спечелването на три долара му отнемаше ден и половина. Може би утре щеше да купи още крадени кутии от Ник.

Взе си още една бира, изпи я и излезе. Остави празния чувал на пода. След като излезе, тръгна към района Лавджой — беден квартал на Бъфало, където живееха повечето от руснаците заедно с много италианци и поляци. Можеше да си купи пържола и да си я изпържи с картофи. Можеше да вземе Марга и да я заведе на танци. Можеше да си купи нов костюм.

Каза си, че трябва да ги прибави към цената на билета на Григорий за Америка, но гузно осъзнаваше, че няма да направи нещо такова. Три долара бяха капка в морето. Трябваше му някакъв наистина голям удар. Тогава можеше да прати парите на Григорий наведнъж, преди да се е изкушил да ги похарчи.

От унеса му го извади потупване по рамото.

Сърцето му подскочи виновно. Извърна се; очакваше да види полицейска униформа, но човекът, който го спря, не бе ченге. Едър мъж в гети, с накриво зараснал нос и агресивно изражение на лицето. Лев се стегна — такъв човек имаше само едно предназначение.

Мъжът го попита:

— Кой ти е казал да продаваш цигари в Ирландския разбойник ?

— Просто се опитвам да изкарам някой долар — усмихнато отвърна Лев. — Надявам се да не съм обидил някого.