Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Отвън долетяха гласовете на неколцина мъже.

Не искаше сблъсък. Беше силен, ала миньорите — също. Дори да спечелеше, изтърваваше влака. Можеше да стреля, разбира се, но в тази страна полицията се отнасяше много сериозно към убийството, дори когато жертвите бяха обикновени хора. Най-малкото, щяха да проверят пътниците на пристанището в Кардиф и така щеше да му е трудно да си купи билет. Всякак беше по-добре да напусне Абъроуен без насилие.

Излезе от задната врата и закрачи бързо по пътеката, възможно най-тихо с тежките си ботуши. Беше кално, както е почти винаги в Уелс, така че за радост стъпките му не вдигаха много шум.

В края на пътеката направи завой и излезе на осветената улица. Тоалетните насред пътя пречеха на хората пред дома му да го видят. Бързо се отдалечи.

След още две улици осъзна, че маршрутът му го води към Двете корони . Спря за миг и се замисли. Познаваше града и знаеше че единственият друг път е да претича отново край къщата си. Но мъжете може би още бяха там.

Трябваше да рискува с кръчмата. Свърна по друга уличка и излезе на пътеката, която минаваше зад Двете корони .

Когато наближи обора, където играеха карти, чу гласове и видя двама мъже или повече, смътно очертани на светлината на уличната лампа в другия край на пътеката. Времето му изтичаше, обаче той спря и ги изчака да се приберат. Застана плътно до високата дървена ограда, за да е по-малко забележим.

Онези се мотаеха сякаш цяла вечност.

— Хайде. Не искате ли да се приберете на топло? — прошепна Лев. Дъждът се оттичаше от периферията на шапката му и капеше във врата му.

Най-сетне влязоха и Лев излезе от сенките и забърза по пътя си. Мина безпрепятствено покрай обора, ала веднага чу още гласове. Изруга. Посетителите на кръчмата пиеха от обед и вече често им се налагаше да отскачат да се облекчат. Някой се провикна подире му:

— Здрасти, приятел. — Значи още не го бяха разпознали.

Направи се, че не чува, и продължи да върви.

Чу приглушен разговор. Почти нищо не разбра, но му се стори, че някой каза:

— Прилича на руснак.

Руските дрехи бяха различни от британските и Лев предположи, че като се приближава към уличната лампа, онези могат да различат кройката на палтото и очертанията на шапката му. Все пак мъжете обикновено излизаха от кръчмата по спешна нужда и той прецени, че няма да го последват, преди да се облекчат.

Зави по следващата улица и излезе от полезрението им, но се съмняваше, че са го забравили. Досега Спиря сигурно беше разказал историята си и все някой щеше да разбере какво значи един мъж в руски дрехи и с куфар да крачи към центъра на града.

Трябваше да хване този влак.

Железопътната линия се намираше в една падина и пътят към гарата беше само надолу. Лев тичаше с лекота, с дълги крачки. Виждаше над покривите светлините на гарата, а щом приближи, съгледа дима от комина на един влак на перона.

Притича през площадчето и влетя в сградата на гарата. Стрелките на големия часовник сочеха шест без една минута. Втурна се към гишето и измъкна парите от джоба си.

— Билет, моля.

— Къде бихте желали да отидете тази вечер, господине — попита го касиерът любезно.

Лев настойчиво взе да сочи към перона.

— Онзи влак ей там!

— Този влак спира в Абърдеър, Понтиприд…

— Кардиф! — Лев вдигна поглед и видя как минутната стрелка изминава последния дял и спира с леко трепване на кръгъл час.

— Еднопосочен или двупосочен? — уточни касиерът, без да бърза.

— Еднопосочен. Бързо!

Лев чу свирката. Лев отчаяно прегледа монетите в шепата си. Знаеше колко струва билетът — два пъти бе пътувал за Кардиф през последните шест месеца — и остави парите на тезгяха.

Влакът се размърда.

Касиерът му даде билета.

Лев го грабна и се обърна.

— Да не си забравите рестото! — каза касиерът.

Лев отиде на бариерата.

— Билетът, моля — каза кондукторът, макар току-що да беше видял как Лев го купува.

Иззад бариерата Лев виждаше как влакът набира скорост. Кондукторът продупчи билета и попита.

— Не си ли искате рестото, господине?

Вратата на гаровия салон се отвори с трясък и вътре нахлуха братята Понти.

— Ей те! — извика Джоуи и се хвърли към Лев.

Лев го изненада като пристъпи право към него и го удари в лицето. Джоуи спря. Джони се блъсна в гърба на батко си и двамата рухнаха на колене.

Лев грабна билета си от кондуктора и хукна по перона. Влакът се движеше доста бързо. Лев се понесе покрай него. Изведнъж се отвори врата и той зърна дружелюбното лице на Били-с-Иисус.