Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Вече не работеше със Спиря. Младежът прекара няколко дни в Абароуен и замина за Кардиф да търси по-лека работа. Но алчни хора винаги се намираха лесно и така Лев се сприятели с един от заместниците в мината, Рис Прайс. Лев имаше грижата Рис да печели редовно, а после си деляха полученото. Важно беше нещата да не се пресилват: от време на време трябваше да печелят и други играчи. Ако миньорите се досетеха какво става, не само щяха турят край на картоиграческата школа, а и навярно да погубят Лев. Затова парите се трупаха бавно и младежът не можеше да си позволи да пропусне едно безплатно хранене.

Винаги посрещаха свещеника на гарата с автомобила на графа. Откарваха го в Тай Гуин, където го черпеха с шери и сладкиш. Ако княгиня Беа беше в имението, придружаваше свещеника до библиотеката и влизаше няколко секунди преди него, за да не й се налага да чака дълго заедно с простолюдието.

Този ден големият часовник на стената в читалнята сочеше няколко минути след единадесет, когато княгинята влезе, облечена в бяло кожено палто и с шапка заради февруарския студ. Лев тайно потрепери: не можеше да я погледне, без отново да изпита чистия ужас на шестгодишното дете, видяло обесения си баща.

Последва я свещеникът в светло расо и златен епитрахил. Днес за пръв път го придружаваше някакъв мъж в дяконски одежди. Лев се изненада и уплаши, когато позна бившия си партньор в измамите Спиря.

Мислите на Лев се лутаха безредно, докато двамата свещеници подготвяха петте самуна хляб и разреждаха с вода червеното литургично вино. Дали Спиря беше открил Бога и се беше променил? Или расото беше само поредното прикритие за неговите кражби и лъжи?

Свещеникът изпя благослова. Неколцина от по-религиозните мъже бяха съставили хор — действие, което уелските им съседи одобряваха от сърце — и сега изпяха амин . Лев се прекръсти заедно с останалите, ала през това време тревожно мислеше за Спиря. Съвсем би му подхождало като дякон да каже истината и да развали всичко и повече няма да има игри на карти, нито билет за Америка, нито пари за Григорий.

Лев си спомни последния ден от плаването с Архангел Гавриил , когато жестоко заплаши да изхвърли Спиря зад борда, само защото говореше как може да го измами. Спиря преспокойно можеше да си спомни за това сега. На Лев му се искаше тогава да не го бе унижил така.

Разглеждаше го по време на службата, мъчеше се да разгадае лицето му. Когато излезе напред да получи причастие, опита да привлече погледа му, ала Спиря дори не показа, че го познава — изглеждаше напълно погълнат от ритуала. Или поне се преструваше, че е така.

След това духовниците потеглиха с колата заедно с княгинята, а тридесетината руси ги последваха пешком. Лев се питаше дали Спиря ще го заговори в Тай Гуин и се тормозеше какво би могъл да каже. Дали ще се престори, че никога не са се карали? Дали ще издаде тайната и ще стовари върху Лев гнева на миньорите? Дали ще поиска възнаграждение за мълчанието си?

Лев беше изкушен да напусне веднага града. Имаше влакове за Кардиф на всеки час или два. Ако разполагаше с повече пари, можеше да избяга. Но не беше спестил достатъчно за билет, затова се тътреше нагоре по хълма към имението на графа за безплатния обяд.

Поднасяха им храната в помещението на слугите под стълбището. Гощавката си я биваше: говежда яхния с хляб на корем. Даваха и ейл за прокарване на обеда. Прислужницата на княгинята, рускиня на средна възраст на име Нина, слизаше при сънародниците си и им превеждаше. Имаше слабост към Лев и гледаше той да получава допълнително пиво.

Свещеникът обядваше заедно с княгинята, обаче Спиря дойде долу и седна до Лев, който го посрещна с най-радушната си усмивка.

— Стари приятелю, каква изненада! Поздравления!

Спиря не се поддаваше на чара му.

— Още ли играеш карти, сине мой?

Лев продължи да се усмихва, но сниши глас.

— Ще си мълча, ако и ти го направиш. Честно ли е така?

— Ще говорим след обяда.

Лев се тревожеше. По кой път щеше да тръгне Спиря — на праведността или на изнудването?

Когато приключиха с яденето, Спиря излезе през задната врата и Лев го последва. Спиря безмълвно го поведе към бяла ротонда, подобна на миниатюрен гръцки храм. Оттук можеха да видят дали идва някой. Валеше и дъждовната вода се стичаше по мраморните колони. Лев отръска каскета си и отново го сложи.

Спиря рече:

— Помниш ли как те питах на кораба какво ще направиш, ако не ти дам твоята половина от парите?