Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Лев имаше вроден усет за играта и обикновено можеше да побеждава на карти и без да мами, но така ставаше прекалено бавно.

Всеки път раздаваше различен човек и раздаването вървеше наляво, така че Лев не можеше винаги да наглася картите. Но съществуваха хиляда начина да лъже и той беше измислил прост код, чрез който Рис да му съобщава кога има добра ръка. Тогава Лев продължаваше да играе, независимо какви карти имаше, за да вдига залога. В повечето случаи всички други играчи отпадаха и Лев губеше от Рис.

Докато раздаваха първата ръка, Лев реши, че играе за последен път. Ако измъкнеше всички пари на братята Понти, може би щеше да успее да си купи билета. Другата неделя Спиря щеше да поразпита дали Лев още играе. А той искаше дотогава вече да пътува по море.

През следващите два часа Лев наблюдаваше как растат печалбите на Рис и си рече, че Америка се приближава с всяко следващо пени. Обикновено не му допадаше да обира някого докрай, защото искаше играчите да се върнат и следващата седмица. Днес обаче трябваше да прибере банката.

Когато почна да се свечерява, той се задейства. Даде на Джоуи Понти три аса, а на Рис — три тройки. В тази игра тройката беше по-силна от асото. За себе си остави два попа, с които да обоснове вдигането на залога. Остана в играта, докато Джоуи се разори почти напълно — не му се щеше онзи да има да му дава. Джоуи използва последните си пари, за да види ръката на Рис. Изражението на лицето му при вида на трите тройки беше едновременно смешно и жалко.

Рис нагреба спечеленото. Лев стана и каза:

— Останах без пари.

Играта се разтури и всички се върнаха на бара, където Рис почерпи за утеха на загубилите. Братята Понти отново минаха на бира, а Джоуи каза:

— Е, лесно идват, лесно си отиват…

Няколко минути по-късно Лев излезе, последван от Рис. В Двете корони нямаше тоалетна, затова мъжете използваха пътеката на гърба на обора. Единствената светлина идеше от далечна улична лампа. Рис бързо подаде на Лев неговата половина от спечеленото — част в монети и част в новите цветни банкноти, зелени паундове и кафяви по десет шилинга.

Лев знаеше точно колко му се полага. Аритметиката му идеше отвътре, също като играта на карти. По-късно щеше да брои парите, понеже знаеше, че Рис няма да го измами. Опитал беше веднъж. Лев беше установил, че делът му е с пет шилинга по-малко. Някой небрежен човек не би забелязал това. Тогава Лев отиде в дома на Рис, тикна дулото на револвера в устата му и запъна петлето. Рис се изпусна от уплаха. Оттогава насетне парите винаги бяха точни до последното половин пени.

Лев натъпка парите в джоба на палтото си и двамата се върнаха в бара.

Тъкмо влизаха, когато Лев видя Спиря.

Беше свалил расото и носеше горната дреха, с която беше на кораба. Стоеше пред бара, но не пиеше, а говореше задълбочено с групичка руси, сред които и някои картоиграчи.

Начаса погледите им се срещнаха.

Лев се завъртя и излезе, но знаеше, че е твърде късно.

Бързо се отдалечи нагоре по хълма към улица „Уелингтън“. Сигурен беше, че Спиря ще го предаде. Дори в този момент той навярно обясняваше как Лев е успявал да лъже на карти и привидно да изглежда губещ. Хората щяха да се ядосат и братята Понти да си поискат парите обратно.

Когато приближи своята къща, видя, че от другата страна се задава мъж с куфар, и на светлината на уличната лампа позна младия Били-с-Иисус, съседско момче.

— Здрасти, Били.

— Здравей и ти, Григорий.

Момчето като че се канеше да напусне града и Лев полюбопитства:

— Накъде?

— Лондон.

Лев наостри уши.

— С кой влак?

— От шест, за Кардиф. — Там ставаше смяната на влака за Лондон.

— Колко е сега?

— Без двадесет.

— Айде, довиждане.

Лев влезе в къщата си. Реши да вземе същия влак.

Светна електрическата лампа в кухнята и вдигна плочата. Извади спестяванията си, паспорта с името и снимката на Григорий, кутия патрони и пистолета си Мосин-Наган М1895 , спечелен от армейски капитан на карти. Провери дали в барабана има нови патрони: наганът не изхвърляше гилзите, а човек трябваше да ги вади, когато презарежда. Прибра парите, паспорта и оръжието в джобовете на палтото си.

Горе намери куфара на Григорий с дупката от куршум в него. Сложи патроните в него заедно с другата си риза, резервно бельо и две тестета карти.

Нямаше часовник, но прецени, че са минали около пет минути, откак срещна Били. Значи петнадесет, за да стигне до гарата, което му стигаше.