Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Дюпюи прегърна Фиц и го целуна по двете бузи. Сега Фиц нямаше нищо против.

— Спряхме ги — каза Галиени и за изненада на Фиц, зад пененето на стария генерал проблеснаха сълзи. — Спряхме ги.

Скоро след битката при Марна и двете страни започнаха да се окопават.

Септемврийската жега премина в потискащи и студени октомврийски дъждове. Патовото положение от източния край на фронтовата линия неумолимо се движеше на запад, както парализата пълзи по тялото на умиращ човек.

Тази есен решаващата битка беше за белгийския град Ипр, в най-западната част на фронта, на двадесет мили от морето. Немците нападнаха с всички сили в опит да обърнат фланга на британските сили. Тежката битка не спря в продължение на четири седмици. За разлика от всички битки досега, тази беше статична — и двете страни се криеха в окопите и се пазеха от вражеската артилерия, като само от време на време излизаха на самоубийствени нападения срещу противниковите картечници. В крайна сметка британците бяха спасени от пристигането на подкрепления, включително и корпус смугли индуси, треперещи в тропическите си униформи. Накрая загиналите от британска страня бяха около седемдесет и пет хиляди и Експедиционният корпус бе унищожен; но Съюзниците бяха завършили защитна линия от швейцарската граница до Ламанша и напиращите германци бяха спрени.

На двадесет и четвърти декември Фиц се намираше в британския щаб в град Сен Омер, недалеч от Кале. Настроението му беше мрачно. Спомняше си колко свободно и той, и други, казваха на войниците, че ще си бъдат у дома за Коледа. Сега изглеждаше, че войната може да се проточи цяла година и дори повече. Двете армии клечаха ден подир ден в окопите, ядяха отвратителна храна, страдаха от дизентерия, ревматизъм и въшки и разсеяно трепеха плъховете, които пируваха с труповете в ничията земя.

Същият ден дъждът спря и времето застудя. Сър Джон предупреди в съобщение всички отряди, че врагът планира атака по Коледа. Фиц знаеше, че е пълна измислица. Разузнаването не подкрепяше подобно мнение. Истината беше, че сър Джон не иска войниците да отслабват бдителността си на двадесет и пети.

Всеки войник щеше да получи подарък от принцеса Мери, седемнадесетгодишната дъщеря на краля и кралицата. Подаръкът се състоеше от релефно щампована тенекиена кутия с тютюн и цигари, портретче на принцесата и коледна картичка от краля. Други подаръци щяха да получат непушачите, сикхите и медицинските сестри — шоколад и сладкиш вместо тютюн. Фиц помагаше за раздаването на кутиите на Уелските стрелци. Към края на деня вече беше твърде късно да се връща в относителните удобства на Сен Омер и се озова в щаба на Четвърти батальон — влажна землянка на четвърт миля зад фронтовата линия. Четеше за приключенията на Шерлок Холмс и пушеше от тънките пурети, с които вече беше свикнал. Не бяха добри като неговите Панателас, обаче напоследък нямаше време за пушене на дълги пури. Заедно с него беше Мъри, който след Ипр бе повишен в чин капитан. Фиц не получи повишение — полковник Хърви спазваше обещанието си.

Скоро след като се стъмни, Фиц с изненада чу откъслечни пушечни изстрели. Оказа се, че войниците видели светлини и помислили, че немците опитват да нападнат. Всъщност светлините бяха от цветните фенерчета, с които противниците украсяваха насипа.

Мъри, който беше прекарал известно време на фронтовата линия разказваше за индийците, които отбраняват следващия сектор.

— Пристигнаха в летни униформи, сиромасите, понеже някой им казал, че войната ще свърши, преди да застудее. Но едно ще ти кажа, Фиц — циганетата са изобретателни разбойници. Нали знаеш, че молихме Министерството на войната да ни даде окопни мортири като на немците, от онези, които запращат гранатите зад насипа? Е, индусите си направиха сами такива, от парчета изхвърлена чугунена тръба. Прилича малко на скалъпения надве-натри водопровод в клозета на някоя кръчма, обаче работи!

На сутринта падна студена мъгла, а земята замръзна. По зазоряване Фиц и Мъри раздадоха подаръците от принцесата. Някои от войниците се гушеха край мангалите в опит да се постоплят, но обясняваха, че са благодарни за студа, който е по-добър от калта особено за хората с ревматизъм от дългия престой във влажните окопи. Фиц забеляза, че някои разговарят помежду си на уелски, макар към офицерите да се обръщаха винаги на английски.

Германската линия, на около четиристотин ярда от тях, беше скрита от утринната мъгла. Цветът на мъглата беше като на немските униформи — фелдграу , бледо сребристосинкаво. Фиц долови далечна музика — германците пееха коледни песни. Той не беше особено музикален, ала му се стори, че разпознава Тиха нощ .