Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Но британците продължаваха да отстъпват.

Фиц се бе отчаял, когато същата вечер се срещна с Жини при Албер.

— Това е последният ни шанс — обясни й той над коктейла с шампанско, който не го ободри. — Ако можем да разтърсим германците сериозно сега, когато са изтощени и снабдителните им линии са разтеглени до предел, можем да спрем настъплението им. Но ако тази контраатака се провали, Париж ще падне.

Тя седеше на столче и кръстоса крака; копринените й чорапи прошумоляха.

— Но защо си толкова мрачен?

— Понеже в такъв момент британците отстъпват. Ако Париж падне сега, никога няма да превъзмогнем срама.

— Генерал Жофр трябва да се изправи пред сър Джон и да настоява британците да се бият! Ти трябва да говориш с Жофр лично!

— Той не приема британски майори, а командирите ми ме мразят. Освен това, вероятно ще помисли, че това е някакъв номер на сър Джон. А и аз ще загазя сериозно — не че това ме вълнува особено.

— Говори с някого от съветниците му тогава.

— Същият проблем. Не мога да отида в главната квартира на френската армия и да обявя, че британците ги предават.

— Но пък може да размениш някоя дума с генерал Лурсо, без никой да го разбере.

— Как?

— Седнал е ей там.

Фиц проследи погледа й и забеляза французин на около шестдесет в цивилни дрехи, седнал заедно с млада жена в червено.

— Много е мил.

— Познаваш го?

— Бяхме приятели за малко, но предпочете Лизет.

Фиц се поколеба. Още веднъж планираше да свърши нещо зад гърбовете на шефовете си. Но сега нямаше време за учтивости. Ставаше дума за Париж. Трябваше да направи каквото може.

— Представи ме — каза той на Жини.

— Минутка. — Жини елегантно слезе от високия стол и прекоси клуба, като се полюшваше леко в такт с рагтайма от пианото. Целуна генерала по устните, усмихна се на придружителката му и седна. След няколко секунди разговор със сериозен тон, тя кимна на Фиц.

Лурсо се изправи и двамата се ръкуваха.

— За мен е чест да се запознаем, господине — каза Фиц.

— Това не е място за сериозни разговори — каза генералът. — Но Жини ме уверява, че това, което имате да ми казвате, е много спешно.

— Определено е — отвърна Фиц и седна.

На следващия ден Фиц посети британския лагер в Мелюн, на двадесет и пет мили източно от Париж, и за свое смайване научи, че Експедиционният корпус продължава да се оттегля.

Може би съобщението още не бе стигнало до Жофр. Или пък напротив, но Жофр бе преценил, че не може да направи нищо.

Фиц влезе във Во-льо-Пенил, великолепен замък от царуването на Луи XV, което сър Джон използваше за щаб, и в коридора се натъкна на полковник Хърви.

— Може ли да попитам, сър, защо се оттегляме, когато съюзниците ни започват контраатака? — попита Фиц възможно най-учтиво.

— Не, не може да попитате — каза Хърви.

Фиц продължи, потискайки гнева си.

— Французите смятат, че те и немците са с равни сили и че дори малобройните ни части може да наклонят везните.

— Сигурен съм, че така си мислят — презрително се изсмя Хърви. Звучеше, все едно французите нямаха правото да искат помощ от съюзниците си.

Фиц усети, че губи самоконтрол.

— Париж може да падне заради боязливостта ни!

— Не смейте да използвате такава дума, господин майор.

— Изпратени сме да спасим Франция. Това може да е решаващата битка — Фиц не можа да се удържи да не повиши гласа си. — Ако Париж падне, а заедно с него и Франция, как ще обясним у дома, че по същото време сме си почивали ?

Вместо да отвърне, Хърви погледна над раменете на Фиц. Той се обърна и видя едра, бавна фигура във френска униформа — черната куртка стоеше разкопчана около широкия кръст, червените бричове не му стояха добре; гамашите бяха тесни; ниско над челото му бе нахлупена червено-златистата генералска фуражка. Безцветните очи стрелнаха Фиц и Хърви изпод прошарените вежди. Фиц разпозна генерал Жофр.

Когато генералът ги подмина, следван от антуража си, Хърви рече:

— Вие ли сте отговорен за това?

Фиц бе твърде горд, за да лъже.

— Възможно е — отговори той.

— Да знаете, че тепърва Ви предстои да плащате за това — каза Хърви, обърна се и забърза след Жофр.

Сър Джон прие Жофр в малка стаичка, в присъствието само на неколцина офицери, като Фиц не беше сред тях. Той чакаше в офицерската столова и се питаше какво ли говори Жофр и дали би могъл да убеди сър Джон да спре срамното отстъпление на британците и да се включи в атаката.

Два часа по-късно разбра отговора от лейтенант Мъри.