Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Казват, че Жофр опитал всичко — обясни лейтенантът. — Молил се, плакал и намекнал, че имало опасност британската чест да бъде опетнена завинаги. И е постигнал своето. Утре се обръщаме на север.

Фиц се усмихна широко.

— Алилуя! — произнесе той.

Минута по-късно се приближи полковник Хърви. Фиц учтиво застана мирно.

— Твърде далеч отидохте този път — започна Хърви. — Лурсо ми каза какво сте направили. Мислеше си, че Ви прави комплимент.

— Няма да го отричам — отвърна Фиц. — Резултатът показва, че това е било правилно.

— Слушай ме, Фицхърбърт — понижи гласа си Хърви. — Свършен си, мамка ти! Бил си нелоялен към висшестоящия си офицер. Срещу името ти е вписана черна точка, която никога няма да изчезне. Няма да получиш повишение, дори и войната да се проточи една година. Майор си и винаги ще си останеш майор.

— Благодаря Ви за откровеността, полковник — отговори Фиц. — Постъпих в армията, за да печеля битки, а не повишения.

Според Фиц настъплението на сър Джон в неделя бе смущавано предпазливо, но за негово облекчение то се оказа достатъчно да принуди фон Клук да посрещне заплахата, като изпрати част от така нужните му войници срещу британците. Немците вече се биеха на два фронта, западен и южен — кошмарът на всеки командир.

Фиц се събуди в оптимистично настроение в понеделник сутринта след една прекарана върху одеяло нощ на пода на замъка. Закуси в офицерската столова, а после с нетърпение зачака разузнавателните самолети да се върнат от сутрешната си мисия. Войната бе или безумен устрем, или празно бездействие. В парка на замъка имаше църква, за която твърдяха, че е построена през 1000 година, и той отиде да я разгледа, макар и да не разбираше какво толкова намират хората в старите църкви.

Докладът на разузнавачите се състоя във великолепния салон с гледка към парка и реката. Офицерите седяха на сгъваеми походни столчета около евтина маса, отвсякъде заобиколени от разточителни декорации от осемнадесети век. Сър Джон имаше издадена челюст; под белия моржов мустак устата му изглеждаше изкривена в постоянно изражение на наранена гордост.

Авиаторите съобщиха, че пред британските войски има само празен терен, защото немските походни колони се оттегляли на север.

Фиц беше въодушевен. Съюзното контранастъпление сякаш бе успешно и немците бяха сварени неподготвени. Разбира се скоро щяха да се прегрупират, но засега изпитваха трудности.

Чакаше сър Джон да нареди бързо настъпление, но за негово разочарование командващият просто потвърди по-рано поставените ограничени цели.

Фиц написа доклада си на френски и се качи в колата. Прекоси двадесет и петте мили до Париж възможно най-бързо, доколкото му позволяваше потокът напускащи града камиони, автомобили и каруци, натоварени с багаж и устремени на юг, за да избягат от немците.

В Париж пък го забави поделение тъмнокожи алжирски войници; те вървяха от една гара към друга. Офицерите им яздеха мулета и носеха яркочервени наметала. Жените им даваха цветя и плодове, а собствениците на кафенета ги черпеха разхладителни напитки.

Когато отминаха, Фиц стигна до Инвалидите и занесе доклада си в сградата на училището.

Още веднъж британското разузнаване потвърди информацията на французите. Някои немски подразделения се оттегляха.

— Трябва да продължим настъплението! — заключи старият генерал. — Къде са британците?

Фиц отиде до картата, показа британските позиции и целите на настъплението до края на деня, посочени от сър Джон.

— Не е достатъчно — ядосано каза Галиени. — Трябва да сте по-настъпателни! За нас е важно да атакувате, тъй че фон Клук да е твърде зает с вас, за да подсили фланга си. Кога ще прекосите реката Марна?

Фиц не можеше да каже. Почувства се засрамен. Съгласен бе с всяка от язвителните думи на Галиени, но не можеше да го признае, и само отвърна:

— Господин генерал, най-енергично ще изтъкна това обстоятелство пред сър Джон.

Но Галиени вече мислеше как да компенсира изоставането на британците.

— Ще изпратим Седма дивизия от Четвърти корпус при река Орк този следобед — решително рече той.

Тогава се обади полковник Дюпюи:

— Господин генерал, нямаме достатъчно влакове, с които да ги откараме там до довечера.

— Тогава използвайте коли — отвърна Галиени.

— Коли ли? Откъде ще вземем толкова много? — изуми се полковникът.

— Наемете таксита!

Всички го зяпнаха. Мигар генералът беше обезумял?