Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Разбира се.

Връзката се разпадна.

Фиц окачи слушалката, даде бакшиш на главния портиер и излезе.

Качи се в колата и тръгна. Мод го разстрои с приказките за бременността на Беа. Фиц бе готов да умре за страната си и се надяваше да загине храбро, но искаше да види и детето си. Предстоеше му за пръв път да стане родител и нямаше търпение да се срещне със своето дете, да го наблюдава как се учи и расте, да му помага да съзрее. Не искаше синът му или дъщеря му да расте без баща.

Прекоси Сена и навлезе в комплекса военни постройки, познат като Инвалидите . Галиени беше настанил главната си квартира в близкото училище — лицея Виктор-Дюрюи — разположено зад стена от дървета. Входът се охраняваше зорко от часови в светлосини куртки, червени панталони и червени кепета, доста по-хубави от калния цвят на британската униформа. Французите още не бяха разбрали, че точността на съвременните пушки кара днешния войник да иска да е невидим на фона на пейзажа.

Часовите добре познаваха Фиц и той влезе направо. Витор-Дюрюи беше девическо училище, с рисунки на животинки и цветя и с латински глаголи, спрегнати по сбутаните настрани черни дъски. Пушките на часовите и ботушите на офицерите изглеждаха като посегателство срещу благородството на отминалите дни.

— Фиц отиде право в щаба. Когато влезе, долови вълнение. На стената висеше карта на централна Франция с отбелязани с карфици позиции на армиите. Галиени беше висок, слаб и с изправена стойка въпреки рака на простата, който през февруари го беше принудил да се пенсионира. Отново в униформа, Галиени се взираше нападателно в картата иззад пенснето си.

Фиц отдаде чест, после се ръкува по френски маниер с колегата си, майор Дюпюи. Попита го шепнешком какво става.

— Следим фон Клук — отговори Дюпюи.

Галиени разполагаше с ескадрила от девет стари самолета и с тях наблюдаваше движенията на настъпващата армия. Генерал фон Клук командваше Първа армия, най-близко разположената до Париж германска войска.

— Какво имате? — попита Фиц.

— Два доклада — отвърна Дюпюи и посочи на картата. — Нашето въздушно разузнаване показва, че фон Клук се движи на югоизток, към реката Марна.

Това потвърждаваше доклада на британците. При такова направление Първа армия щеше да мине източно от Париж. А понеже фон Клук командваше дясното крило, всички немски войски щяха да подминат града. Дали Париж нямаше да се отърве?

Дюпюи продължи:

— Разполагаме и с доклад от един кавалерийски съгледвач в потвърждение на горното.

Фиц кимна замислено.

— Германската военна теория е първо да се разгроми армията на противника, а градовете да се овладяват след това.

— Не виждате ли? — възкликна развълнувано Дюпюи. — Така те излагат фланга си!

Фиц не беше помислил за това. Съсредоточил се беше върху участта на Париж. Сега си даде сметка, че Дюпюи е прав и това е причината за приповдигнатото настроение. Ако разузнаването не грешеше, то фон Клук беше направил една класическа военна грешка. Флангът на армията беше по-уязвим от центъра. Нападението по фланга беше като удар с нож в гърба.

Защо фон Клук бе направил тази грешка? Сигурно вярваше, че французите са твърде слаби и не са в състояние да контраатакуват.

В такъв случай се заблуждаваше.

Фиц се обърна към Галиени.

— Мисля, че това ще Ви заинтересува, господин генерал — каза той и му подаде своя плик. — Ето доклада на нашето въздушно разузнаване от тази сутрин.

— Аха! — откликна Галиени с въодушевление.

Фиц пристъпи към картата.

— Позволете, господин генерал.

Галиени кимна в знак на съгласие. Британците не бяха много харесвани, но всички разузнавателни данни бяха добре дошли.

Фиц погледна английския оригинал и обясни:

— Нашите хора разполагат армията на фон Клук ето тук — заби нова карфица в картата. — И тя се движи в тази посока.

Потвърждаваше онова, което французите вече знаеха.

— Вярно е значи — тихо рече Дюпюи. — Изложили са фланга си.

Очите на генерал Галиени проблеснаха зад пенснето.

— Следователно сега е моментът да нападнем.

В три сутринта Фиц се чувстваше крайно потиснат. Лежеше до тъничкото тяло на Жини, след като се бяха любили, и установи, че Беа му липсва. После обезсърчено си помисли, че фон Клук със сигурност ще осъзнае грешката си и ще смени направлението на войските.

Ала на другия ден, петък, четвърти септември, за удоволствие на френската отбрана, фон Клук продължи на югоизток. Това се оказа достатъчно за генерал Жофр. Той нареди на Шеста армия да излезе от Париж на следната сутрин и да нападне ариергарда на фон Клук.