Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Войници, дръжте позицията! — викна Бобров. Извади пистолета. — Казах да държите позицията! — Прицели се сред тълпата войници, които се носеха край него.

— Ще застрелям дезертьорите! Предупреждавам!

Чу се пукот и по косите на майора плисна кръв. Бобров се строполи. Григорий не знаеше дали го е поразил случаен немски куршум, или някой от своите.

Обърна се и побягна с останалите.

Вече имаше стрелба навсякъде. Григорий не знаеше кой по кого стреля. Русите се разпръснаха из гората и на него му се стори, че оставя шума от битката зад гърба си. Продължи да тича колкото му стигнаха силите, сетне се просна на килима от листа и не можа да помръдне. Лежа дълго. Имаше чувството, че е парализиран. Изненада се, че още стиска пушката. Не знаеше защо не я е изпуснал.

Най-после смогна да се изправи на крака. От някое време го болеше дясното ухо. Докосна го и извика от болка. По пръстите му полепна кръв. Предпазливо го пипна отново и с ужас установи, че по-голямата му част липсва. Някой го бе ранил, без Григорий да разбере. В някакъв момент горната половина на ухото му беше отнесена от куршум.

Провери пушката си. Нямаше патрони. Презареди, макар да не знаеше защо. Явно не можеше никого да уцели. Върна предпазителя на мястото му.

Разбра, че русите бяха попаднали в засада. Германците ги бяха примамили напред и бяха затворили капана.

Какво да прави сега? Наоколо нямаше никого, та не можеше да попита някой офицер какви са заповедите. Но не можеше и да остане на място. Корпусът отстъпваше, това поне беше сигурно, и Григорий предположи, че трябва да тръгне назад. Ако имаше оцелели от руската войска, навярно се намираха на изток.

Обърна гръб на залязващото слънце и закрачи. Движеше се възможно най-тихо през гората, понеже не знаеше къде са немците. Чудеше се дали цялата Втора армия е била разгромена и е избягала. Като нищо можеше да умре от глад в тази гора.

След час спря да пие вода от един поток. Помисли дали да не промие раната си, но реши да я остави както си е. Напи се до насита, и се сви на земята да почине. Затвори очи. Скоро щеше да се стъмни. За щастие, времето беше сухо и той можеше да спи тук.

Вече дремеше, когато чу шум. Вдигна поглед и потресен видя немски офицер на кон, който се движеше бавно сред дърветата на десетина метра от него. Минал беше, без да забележи сгушения край потока Григорий.

Григорий вдигна безшумно пушката и свали предпазителя. Коленичи, опря приклада в рамо и внимателно се прицели в средата на гърба на офицера. Той вече беше на петнадесетина метра от него — нямаше как да го пропусне с пушката.

В последния момент онзи се обърна, предупреден от някакво шесто чувство. Григорий натисна спусъка.

Сред тишината на гората изстрелът бе оглушителен. Конят скочи напред. Офицерът се свлече настрани и се удари в земята, но единият му крак остана в стремето. Конят го влачи стотина метра през храсталака, после забави ход и спря.

Григорий внимателно се ослуша да не би изстрелът да е привлякъл някого. Чуваше само шумоленето на вечерния ветрец в листака.

Тръгна към коня. Щом приближи, вдигна пушката и я насочи към офицера, ала предпазливостта му бе ненужна. Човекът лежеше неподвижно с лице нагоре и широко отворени очи. Каската се търкаляше до него. Имаше ниско остригана руса коса и доста красиви зелени очи. Може би беше съгледвачът от по-рано, Григорий не можеше да прецени. Лев щеше да разбере — щеше да запомни коня.

Григорий отвори дисагите. От едната страна имаше карти и бинокъл. От другата — парче наденица и самун черен хляб. Григорий примираше от глад. Отхапа от наденицата. Тя беше щедро подправена с пипер, мерудии и чесън. От пипера лицето му пламна и се запоти. Сдъвка припряно, преглътна и си натъпка устата с хляб. Толкова беше вкусно, че направо му се доплака. Облягаше се на хълбока на едрия кон и ядеше бързо, а зелените очи на убития го гледаха втренчено.

— По наши преценки русите имат тридесет хиляди убити, господин генерал — докладва Валтер на Лудендорф. Стараеше се ликуването му да не е твърде явно, ала германската победа беше решителна и той не можеше да скрие усмивката си.

Лудендорф се държеше хладно и овладяно.

— Пленници?

— По най-скромни изчисления са около деветдесет и две хиляди, господин генерал.

Статистиката беше изумителна, но Лудендорф не се впечатли.

— Генерали?

— Генерал Самсонов се е застрелял, имаме тялото му. Командирът на Петнадесети корпус Мартос е пленен. Пленени са и петстотин артилерийски оръдия.