Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Като окото на бурята — каза Давид, продавачът на кофи.

Скоро дойдоха заповедите да продължат. Изнурено се измъкнаха от окопа и тръгнаха напред.

— Е, трябва да сме благодарни — каза Григорий.

— За какво? — попита Исак.

— Маршът е по-добър от боя. Имаме пришки от ходене, но поне сме живи.

Същия следобед стигнаха градче на име Аленщайн, както им каза поручик Томчак. Събраха се в покрайнините на града и влязоха там под строй.

За тяхна изненада Аленщайн беше пълен с добре облечени немци, които правеха обичайното за четвъртък следобед — пускаха писма, пазаруваха и разхождаха деца в колички. Частта на Григорий спря в малък парк, където мъжете седнаха да си починат под сянката на високите дървета. Томчак влезе в една близка бръснарница и излезе оттам избръснат и подстриган. Исак отиде да купи водка, но се върна с празни ръце. Армията оставила пазачи пред магазините за алкохол, за да не влизат войници в тях.

Най-сетне се появи конска кола с бурета прясна вода. Войниците се надигнаха и напълниха манерките си. Свечери се, захладня и пристигнаха още каруци. Караха хляб, купен или реквизиран от градските пекари. Падна нощ и войниците спаха под дърветата.

По изгрев нямаше закуска. Оставиха един батальон да контролира града, а останалата част от Тринадесети корпус заедно с Григорий, излязоха от Аленщайн и се упътиха на югозапад към Таненберг.

Григорий забеляза, че макар да не са влизали в бой, настроението на офицерите е променено. Яздеха нагоре-надолу покрай редицата войници, събираха се и шушукаха притеснено. Понякога спореха и повишаваха тон, някой майор сочеше в една посока а капитанът ръкомахаше в обратната. Григорий още чуваше артилерийска стрелба от север и юг, но като че ли се отдалечаваше в източна посока, докато Тринадесети корпус вървеше на запад.

— Кой стреля? — питаше старшина Гаврик. — Ние или те? И защо отива на изток, а ние вървим на запад?

Не псуваше, което значеше, че се тревожи сериозно.

На няколко километра от Аленщайн още един батальон се отдели да пази ариергарда, което изненада Григорий, понеже той смяташе, че врагът е отпред, а не отзад. „Корпусът се разтегля“, помисли си той мрачно.

По пладне неговият батальон също се отдели. Останалата част от корпуса продължи на югозапад, а те бяха пратени на югоизток по широк път, минаващ през гора.

Там, най-сетне, Григорий срещна врага.

Спряха до един поток и напълниха манерките си. Григорий се оттегли сред дърветата, за да се изпикае. Стоеше зад дебелия ствол на един бор, когато чу шум отляво. С изумление видя немски офицер в пълно бойно снаряжение с островърха каска, възседнал едър черен жребец. Офицерът гледаше през бинокъл натам, където бе спрял батальонът. Григорий се чудеше какво толкова има за гледане — между дърветата не се виждаше надалеч. Може би се опитваше да разбере дали войниците са руски или немски. Стоеше неподвижно, досущ като паметника в Петербург, но не и конят му. Добичето изпръхтя — тъкмо този звук беше стреснал Григорий.

Той се закопча внимателно, взе си пушката и се оттегли, като следеше дървото да е между него и немеца.

Внезапно онзи се раздвижи. Григорий се поуплаши да не би да е разкрит; но немецът просто обърна плавно коня си и тръгна в тръс на запад.

Григорий изтича при старшина Гаврик.

— Видях немец!

— Къде?

— Ей там. Тъкмо пусках една вода.

— Сигурен ли си, че беше немец?

— Имаше каска с шип.

— И какво правеше?

— Седеше на кон и ни гледаше през бинокъл.

— Разузнавач! — възкликна Гаврик. — Застреля ли го?

Едва сега Григорий се сети, че от него се очаква да убива немските войници, не да бяга от тях.

— Ами, реших да Ви кажа — смотолеви той.

— Ей, госпойце — ревна Гаврик, — за какво сме ти дали проклетата пушка?

Григорий погледна оръжието в ръцете си — заредено и със свиреп на вид щик. Трябваше да стреля, разбира се. Къде му беше главата?

— Виноват.

— Щом си го оставил да се измъкне, врагът вече знае къде сме!

Григорий се почувства унизен. Подобна ситуация не беше споменавана по време на военното му обучение, обаче той трябваше да е способен и сам да се досети.

— Накъде тръгна? — попита Гаврик.

Поне на това Григорий можеше да отговори.

— На запад.

Гаврик се врътна и бързо отиде при подпоручик Томчак. Подпоручикът пушеше, облегнат на едно дърво. В миг захвърли цигарата и се завтече към майор Бобров, представителен на вид офицер с въздълга сребриста коса.