Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Това е изумително! — възкликна Лудендорф. — Как сме получили тези сведения?

Гледаше подозрително, сякаш бе възможно Валтер да го мами. Валтер имаше усещането, че генералът не му вярва, понеже е от старата военна аристокрация.

— Знаем ли кодовете им? — попита Лудендорф.

— Не ползват кодове — отвърна Валтер.

— Пращат нешифровани заповеди? Защо, за Бога?

— Руските войници не са подготвени да боравят с кодове — обясни Валтер. — Изчисленията на нашето разузнаване преди войната сочат, че надали има достатъчно грамотни хора, които да боравят с предавателите.

— Тогава защо не ползват полеви телефони? Телефонните разговори не могат да се прехванат.

— Мисля, че навярно им е свършила жицата.

Устата на Лудендорф беше обърната надолу, а брадичката му стърчеше и винаги изглеждаше нападателно намръщен.

— Това не може да е номер, нали?

Валтер поклати глава.

— Немислимо е, господин генерал. Русите са почти неспособни да организират нормални съобщения. Използването на лъжливи телеграми за заблуда на противника е толкова далечно за тях, колкото да полетят до луната.

Лудендорф приведе оплешивяващата си глава над картата на масата пред него. Работеше неуморно, но често го връхлитаха остри съмнения и Валтер предполагаше, че го движи страхът да не се провали. Лудендорф сложи пръст на картата.

— Тринадесети и Петнадесети корпус на Самсонов са в центъра на руския фронт. Ако се придвижат напред…

Валтер начаса разбра какво мисли генералът — русите можеха да бъдат подмамени в капан, обградени от три страни. Лудендорф продължи:

— Отдясно имаме фон Франсоа и неговия Първи корпус. В центъра — Шолц и Двадесети корпус, които се оттеглят, но не бягат, противно на вероятните предположения на русите. Отляво, обаче на петдесет километра на север, имаме Макензен и Седемнадесети корпус. Макензен държи под око северната част на руските клещи. Ако тези руси тръгнат в погрешно направление, можем за момента да ги игнорираме и да насочим Макензен на юг.

— Класическа маневра — каза Валтер. Замисълът беше прост но той не забеляза възможността, докато генералът не я посочи! „Ето защо Лудендорф е генерал“, рече си с възхищение Валтер.

— Но ще проработи, само ако Рененкампф с Първа армия продължи в грешната посока.

— Видяхте прихванатите съобщения, господин генерал. Руските заповеди вече са дадени.

— Да се надяваме, че Рененкампф няма да промени решението си.

Батальонът на Григорий нямаше храна, но пък докараха дял вагон лопати, затова сега копаеха окоп. Войниците работеха на половинчасови смени и не им отне много време. Резултатът не беше особено добър, но щеше да свърши работа.

По-рано същия ден Григорий, Исак и другарите им минаха през изоставена немска позиция. Григорий забеляза, че окопите са разположени зигзагообразно на равни разстояния и не се виждаше много надалеч. Подпоручик Томчак рече, че това се наричало заграждение, но не знаеше за какво служи. Не нареди на хората си да направят същото като немците, обаче Григорий вярваше, че тази форма има някакво предназначение.

Григорий още не бе стрелял. Чуваше стрелба на пушки, картечници и оръдия, а и неговото поделение бе превзело доста немска територия, ала досега той не беше стрелял и по него не бяха стреляли. Където и да отидеше Тринадесети корпус, войниците установяваха, че немците току-що са си тръгнали.

Нямаше логика. Григорий разбираше, че всичко във войната е объркване. Никой не знаеше със сигурност къде се намират или къде е противникът. Двамина от взвода на Григорий бяха убити, но не от немците — единият се простреля в крака и удивително бързо умря от кръвозагуба, а другият беше прегазен от избягал кон и така и не се върна в съзнание.

С дни не бяха виждали походна кухня. Приключиха порционите и дори сухарите. Никой не беше хапвал от предната сутрин. След като изкопаха окопа, си легнаха гладни. За щастие, беше лято и поне не им беше студено.

Стрелбата започна в зори на следващия ден.

Започна далеч отляво на Григорий, но той виждаше облаците шрапнел във въздуха и вдигнатите от снарядите чимове. Вдигаха се буци пръст, експлодираха облаци от шрапнели. Григорий знаеше, че трябва да се бои, но не изпитваше страх. Беше гладен, жаден, уморен, болеше го и беше отегчен. Не се страхуваше. Зачуди се и немците ли се чувстват така.

И вдясно, на няколко мили на север, започна тежка стрелба, но там, където бяха, цареше покой.