Григорий се подаде иззад дънера, вдигна пушката на рамо и погледна през мерника. Забеляза от един храст да се подава пушка, а над нея — каска с шип. Сърцето му се изпълни с омраза и той бързо стреля пет пъти. Пушката, в която се целеше, беше изтеглена набързо, но не падна и Григорий прецени, че не е улучил. Обзе го ядно разочарование.
Пушката му имаше само пет патрона. Отвори торбичката с муниции и зареди. Сега желанието му беше да избива немците възможно най-бързо.
Пак надникна иззад дървото и съгледа един германец, който тичаше през просека в гората. Изпразни пълнителя, но онзи продължи да бяга и изчезна зад няколко фиданки.
„Това не е добра стрелба“, заключи Григорий. Да уцели врага беше трудно — много по-трудно в истинско сражение, от това да уцели мишената при малобройните упражнения по стрелба, които имаше по време на обучението си.
Докато презареждаше пак, чу как се подновява картечният огън. Скри се зад дънера и прибра крака, за да представлява по-малка мишена. По слух се ориентира, че картечницата е на около няколкостотин ярда вляво.
Когато картечницата спря, той чу Гаврик да крещи:
— Стреляйте по картечарите, тъпаци! Стреляйте, докато презареждат!
Григорий подаде глава и затърси картечното гнездо. Видя триногата между две големи дървета. Насочи оръжието си, но се спря. Напомни си, че не е добре просто да стреля. Задиша равномерно, стабилизира тежката цев на пушката и видя на мерника заострена каска. Леко сниши цевта, за да вижда гърдите на противника. Яката на куртката му беше разкопчана — беше се сгорещил от усилие.
Григорий натисна спусъка.
Пропусна. Немецът като че не забеляза изстрела. Григорий нямаше представа къде е отлетял куршумът.
Стреля пак, изпразни пълнителя без резултат. Това го влудяваше. Онези свине се мъчеха да го убият, а той не можеше да удари и един от тях. Може би беше далече от тях. Или пък просто не го биваше за стрелец.
Картечарят поднови стрелбата и всички застинаха.
Появи се майор Бобров — пълзеше на колене и лакти.
— Войници! — викна той. — По моя команда, към картечницата!
„Ти си луд“, помисли Григорий. „Е, аз не съм.“
Старшина Гаврик повтори командата:
— Готови за атака на картечното гнездо! Чакай заповед!
Бобров се изправи и затича приведен покрай хората си. Когато се отдалечи малко, извика заповедта. „Губиш си времето“, помисли Григорий. „Да не си въобразяваш, че сме самоубийци?“
Картечната стрелба спря и майорът безразсъдно се изправи. Беше изгубил фуражката си и сребристата коса го превръщаше в удобна мишена.
— Напред! — изкрещя Бобров.
Гаврик повтори заповедта.
— Напред!
Двамата поведоха хората си през дърветата към картечното гнездо. Григорий с изненада установи, че също бяга, дере се из шубраците, прескача препятствия, движи се приведен и се мъчи не изтърве неудобната пушка. Картечницата мълчеше, но немците стреляха с всичко останало, и ефектът от дузината пушки, стрелящи едновременно, беше почти същият. Ала Григорий продължи да тича, сякаш само това можеше да прави. Виждаше как побелелите от страх картечари отчаяно бързат да презаредят и неумело тикат пълнителя. Някои от русите стреляха, но Григорий нямаше толкова самообладание и просто тичаше. Още не беше приближил картечницата, когато видя трима немски войници да се крият зад един храст. Бяха ужасно млади и го зяпаха уплашено. Нападна ги с насочен напред щик, като че държеше средновековно копие. Чу крясък и осъзна, че вика той самият. Тримата юноши избягаха.
Григорий се втурна след тях, обаче беше изнемощял от глад и немците лесно му се изплъзнаха. Подир стотина метра спря уморен. Наоколо немците бягаха, а русите ги гонеха. Картечарите изоставиха оръжието си. Григорий предположи, че от него се очаква да стреля, обаче сега нямаше сили да вдигне пушката.
Майор Бобров отново се появи и затича покрай линията на своите.
— Напред! — викна той. — Не ги оставяйте да се измъкнат — избийте ги до крак, или ще се върнат и ще ви застрелят утре! Напред!
Григорий отново побягна уморено. И тогава картината се смени. Вляво от него почна шумотевица — стрелба, викове, ругатни. Изведнъж от тази посока се зададоха руски войници, които търчаха с все сили. Майор Бобров, който се намираше до Григорий, продума:
— Какво става, по дяволите?
Григорий се досети — нападаха ги по фланга.
— Дръжте позицията! Прикрийте се и стреляйте! — изкомандва Бобров.
Никой не го слушаше. От гората панически се сипеха други руски войници и другарите на Григорий почнаха да се присламчват към бягащите, завиха надясно и хукнаха на север.
Читать дальше