Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Сандерсън влезе с плик на сребърен поднос и тя разпозна почерка на Валтер. Какво си мислеше прислужницата? Не схващаше ли, че ако първото писмо е тайна, тайна трябва да бъде и отговорът?

Не можеше да прочете бележката пред Фиц. Взе я с престорена нехайност, докато сърцето й блъскаше в гърдите, остави я до чинията си и помоли Граут за още кафе.

Заразглежда вестника, за да скрие паниката си. Фиц не цензурираше пощата й, но като глава на семейството имаше право да чете всяко писмо, адресирано до жена в дома му. Никоя жена с положение не би възразила.

Трябваше да довърши закуската си колкото може по-бързо и да отнесе бележката неотворена. Опита да хапне препечена филийка и преглътна с мъка.

Фиц вдигна глава от Таймс.

— Няма ли да си прочетеш писмото? — И после, за неин ужас добави: — Това прилича на почерка на фон Улрих.

Нямаше избор. Сряза плика с чист нож за масло и се помъчи да си придаде незаинтересовано изражение.

Девет сутринта.

Любима моя,

Всички в посолството получихме нареждане да си приготвяме багажа, да платим сметките си и да сме готови за заминаване при предизвестие от няколко часа.

Двамата не бива да казваме никому за плана си. След тази нощ ще се върна в Германия, а ти ще останеш тук с брат си. Всички са съгласни, че тази война не може да продължи повече от няколко седмици, месеци в най-лошия случай. Още щом приключи, ако сме още живи, ще съобщим на света хубавите вести и ще започнем живота си заедно.

А ако не оцелеем, моля те, нека прекараме една нощ в съпружеско щастие.

Обичам те.

В.

П.П. Германия нахлу в Белгия преди час.

Из главата й се развъртяха хаотични мисли. Омъжена тайно! Никой нямаше да разбере. Началниците на Валтер щяха да продължат да му вярват, без да знаят, че жена му е враг, и той можеше да воюва, както му повелява честта и дори да работи в разузнаването. Мъжете все така щяха да ухажват Мод с мисълта, че е свободна, но тя можеше да се справи с това — от години с лекота се отърваваше от кандидатите. С Валтер щяха да живеят разделени до края на войната, който ще дойде след не повече от няколко месеца.

Фиц прекъсна размислите й.

— Какво казва?

Мод не знаеше какво да отговори. Не можеше да съобщи на Фиц нищо от прочетеното. Как да му отговори? Сведе очи към кремавата хартия с прегледния почерк и попадна на послеписа.

— Казва, че Германия е нападнала Белгия в осем тази сутрин.

Фиц остави вилицата си:

— Това е значи.

Най-сетне и той изглеждаше потресен.

— Маалка Белгия! Мисля, че тези немци са ужасни грубияни — възмути се леля Хърм. После доби леко объркан вид и добави: — Освен хер фон Улрих, разбира се. Той е очарователен.

— Е, дотук с учтивите молби на британското правителство — рече Фиц.

— Това е лудост — тъжно продума Мод. — Хиляди мъже ще загинат във война, която никой не иска.

— Мислех си, че би подкрепила всичко това. Все пак, защитаваме Франция, единствената друга демокрация в Европа освен нас, срещу Германия и Австрия, чиито парламенти са практически безсилни.

— Но ще се съюзим с Русия — горчиво отбеляза Мод. — Ще се бием, за да запазим най-жестоката и изостанала монархия в Европа.

— Имаш право.

— Казали са на всички в посолството да се приготвят за път — продължи тя. — Може повече да не видим Валтер.

Тя небрежно остави писмото настрани. Не се получи.

— Може ли да погледна? — запита брат й.

Мод се вцепени. Не можеше да му го покаже. Не само щеше да я заключи, но можеше да вземе пистолет и да застреля Валтер, ако прочетеше за „една нощ на съпружеско щастие.“

— Може ли? — повтори Фиц с протегната ръка.

— Разбира се — каза тя. Поколеба се още секунда и посегна да вземе писмото. В последния момент се вдъхнови, бутна чашата с кафе и заля листа. — О, по дяволите!

С облекчение забеляза, че от кафето синьото мастило се е разтекло и думите вече са нечетливи.

Граут дойде и почна да разчиства. Като се преструваше, че иска да помогне, Мод вдигна писмото и го сгъна, та всеки ред, Който не беше поразен от разлятото кафе, да прогизне.

— Съжалявам, Фиц. Всъщност в писмото нямаше други полезни сведения.

— Няма значение — махна с ръка Фиц и върна вниманието си към вестника.

Мод отпусна ръце в скута си, за да прикрие треперенето им.

Това беше само началото.

На Мод щеше да й бъде трудно да излезе сама. Подобно на всички дами от висшето общество, не се предполагаше тя да отиде някъде без придружител. Мъжете се преструваха, че това е от загриженост за жените, но всъщност беше средство за контрол. Несъмнено щеше да продължава, докато жените не спечелят правото на глас.