Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Валтер я спаси:

Мисля, че това ще свърши работа. — Извади подпечатан и франкиран плик до госпожица Мод Фицхърбърт, на адреса на клиниката. Трябва да го бе взел, когато беше посетил доктор Грйнуолд. Колко умно от негова страна.

Служителят му върна плика, без да коментира. После рече:

— Мой дълг е да ви напомня колко сериозен и обвързващ е по същността си обетът, който ще дадете.

Мод леко се докачи от допускането, че може да не знае какво прави, но после се досети, че служителят е длъжен да казва това на всички.

Валтер застана още по-изправен. „Това е“, каза си Мод, „няма връщане назад.“ Беше напълно уверена, че иска да се омъжи за него. Нещо повече, ясно осъзнаваше, че до двадесет и третата си година не е срещала друг, когото дори и най-хипотетично да приема като свой бъдещ съпруг. Всички останали мъже се отнасяха към нея и към другите жени като към големи деца. Само Валтер беше различен. Или той, или никой друг.

Служителят вече произнасяше думите, които Валтер трябваше да повтори.

— Тържествено обявявам, че не зная за никакви законни пречки, поради които аз, Валтер фон Улрих, да не мога да се свържа в брачен съюз с Мод Елизабет Фицхърбърт.

Произнесе името си с английски акцент — Уолтър.

Докато той говореше, Мод наблюдаваше лицето му. Гласът му беше твърд и ясен.

И той на свой ред я гледаше сериозно, докато тя произнасяше декларацията. Мод обичаше сериозността му. Повечето мъже, дори и доста умните сред тях, оглупяваха, когато разговаряха с жени. Валтер говореше с нея също толкова интелигентно, колкото с Роберт или с Фиц, а още по-необикновеното беше, че изслушваше нейните отговори.

Последваха обетите. Валтер я гледаше в очите, когато я взе за съпруга, и сега тя долови леко потреперване в гласа му. И това обичаше — знаеше, че може да разклати сериозността му. Можеше да го накара да трепери от любов, щастие и желание.

Мод даде същия обет:

— Призовавам присъстващите тук лица да свидетелстват, че аз, Мод Елизабет Фицхърбърт, вземам теб, Валтер фон Улрих, за мой законен съпруг.

Гласът й не трепна и тя се почувства малко неловко, задето не доказа видимо вълнение — не това беше стилът й. Предпочиташе да изглежда спокойна, дори когато не беше. Валтер разбираше това и по-добре от всеки друг познаваше невидимите бурни страсти, които бушуваха в сърцето й.

— Имате ли халка? — попита служителят. Мод дори не беше помислила за това, обаче Валтер беше. Измъкна от джоба си семпла златна халка и я сложи на пръста й. Беше й почти по мярка, може би съвсем малко широка. Понеже сватбата им беше тайна, Мод нямаше да я носи някое време.

— Сега ви обявявам за мъж и жена — каза чиновникът. — Може да целунете булката.

Валтер нежно я целуна по устните. Тя го прегърна през кръста, придърпа го към себе си и прошепна:

— Обичам те.

Служителят продължи:

— А сега, удостоверението за брак. Може би ще искате да седнете… госпожо Улрих.

Валтер се усмихна, Роберт се ухили, а Етел тихичко подвикна. Мод предположи, че за чиновника е удоволствие да бъде първият човек, който се обръща към нея с името й по мъж. Всички седнаха и служителят започна да попълва удостоверението. Валтер посочи за професия на баща си армейски офицер, а за място на раждане — Данциг. Мод записа баща си като Джордж Фицхърбърт, фермер — в Тай Гуин действително имаше малко стадо овце, така че описанието всъщност не беше измама. Посочи като място на раждане Лондон. Роберт и Етел се подписаха в качеството си на свидетели.

Изведнъж всичко свърши и четиримата излязоха от помещението и се озоваха във фоайето, където друга красива булка и притеснен младоженец чакаха да се обвържат до края на дните си. Докато слизаха, хванати под ръка, по стълбите към паркираната до бордюра кола, Етел хвърли над тях шепа конфети. Сред зяпачите Мод забеляза някаква жена на нейна възраст, от средната класа, която носеше пакет покупки. Непознатата изгледа продължително Валтер, после Мод. В очите й се четеше завист. „Да, щастливка съм аз“, рече си Мод.

Валтер и Мод се разположиха на задната седалка на колата, а Роберт и Етел — отпред. Докато потегляха, Валтер взе ръката на Мод и я целуна. Погледнаха се в очите и се разсмяха. Мод беше виждала как двойки правят това и винаги й се струваше глупаво и сантиментално, ала сега й се видя най-естественото нещо на света.

След няколко минути пристигнаха в хотел Хайд . Мод спусна воала си. Валтер я взе под ръка и двамата прекосиха фоайето и се насочиха към стълбищата.